Събралите се гномове се отдръпнаха от Белвар, за да му позволят да огледа добре стаята и мрачния елф. За затворниците, приковани към стола, кръглото помещение представляваше една съвсем обикновена, изградена от солиден камък, стаичка само с един изход — тежката и обкована с желязо врата. Но в килията имаше прозорче, прикрито и от двете страни със звукова и зрителна измама, която позволяваше на пазачите да наблюдават затворника през цялото време.
За кратко Белвар остана загледан в Дризт.
— Той е мрачен елф — извика надзирателят със силния си, но сякаш разтревожен глас. Гномът не можеше да разбере защо го бяха повикали. — По нищо не се различава от събратята си.
— Затворникът твърди, че ви е срещнал в земите на Подземния мрак — прошепна един доста възрастен свиърфнебъл и сведе глава, докато изрече следващите си думи — В деня, в който претърпяхте ужасната загуба.
Белвар отново потрепери при споменаването на онзи ден. Колко ли пъти трябваше да го преживява на ново?
— Може и да е — отвърна той и повдигна рамене. Не мога да различавам мрачните елфи, а и нямам голямо желание да го правя.
— Съгласен съм — каза другият старейшина. — Всичките си приличат.
Когато лукавият гном заговори, Дризт обърна лицето си настрани — точно срещу тях, — макар че не можеше нито да ги чуе, нито да ги види през каменната илюзия.
— Може би можеш да си спомниш името му, надзирателю — предположи друг гном и замълча, забелязал внезапния интерес, който бе проявил Белвар към мрачния елф.
В овалната стая нямаше светлина, а при тези условия очите на съществата с инфрачервено зрение светеха ярко. Обикновено тези очи изглеждаха като точици от червена светлина, но с Дризт До’Урден не беше така. Дори и в инфрачервения спектър очите на този мрачен елф изглеждаха ярко лилави.
Белвар помнеше тези очи.
— Магга каммара — прошепна той. — Дризт!
— Ти наистина го познаваш! — извикаха в един глас няколко свиърфнебли.
Белвар вдигна ръцете си, останали без китки — едната завършваше с острие на кирка, а другата — с чело на чук.
— Този мрачен елф, този Дризт — запъна се той, докато се опитваше да им обясни, — той е отговорен за състоянието ми!
Няколко свиърфнебли помислиха, че надзирателят е разгневен от спомена за загубата на ръцете си и зашепнаха молитви за обречения елф.
— Значи решението на крал Шниктик остава — каза един от тях. — Мрачният елф трябва да се екзекутира моментално.
— Но той, този Дризт спаси живота ми — повиши тон Белвар. Всички насочиха недоверчивите си погледи към него, когато продължи: — Заповедта да отрежат ръцете ми не беше негова. Той поиска да се завърна в Блингденстоун, за да разкажа какво се случва на безразсъдните гномове, пристъпили във владенията на мрачните елфи. Но още тогава аз разбрах, не изрече тези думи, за да ме предпази от злите си събратя. Знам, че зад тях се криеше една истина — милосърдието!
Час по-късно Дризт беше навестен от един от съветниците свиърфнебли — този, който знаеше езика му и с когото бе разговарял по-рано.
— Кралят заповяда да бъдеш екзекутиран — заяви направо гномът, веднага щом се приближи до каменния стол.
— Разбирам — опита се да запази спокойствие Дризт. — Няма да се противя на решението ви — каза той, погледна към оковите си и добави. — Не че бих могъл.
Гномът мълчеше, загледан в непредвидимия си затворник — за миг не се съмняваше в неговата искреност. Преди да продължи, за да му разкаже събитията от деня, Дризт довърши мисълта си.
— Бих ви помолил само за една услуга — каза той. Старият свиърфнебъл не го прекъсна — беше любопитен да узнае молбата на този необикновен мрачен елф.
— Пантерата — обясни затворникът. — Ще видите — Гуенивар е безценна спътница и е наистина добра приятелка. Когато си отида от този свят, моля ви направете всичко възможно тя да попадне в ръцете на достоен господар — на Белвар Дисенгалп, може би. Добри гноме, умолявам ви да ми обещаете.
Старейшината поклати голата си глава, но не за да откаже на молбата — просто не можеше да повярва на очите и ушите си.
— Кралят съжалява, че ще постъпи така, но не можеше да поеме риска да ви държи жив — сериозно каза той, после широката му уста се разтегли в още по-широка усмивка. — Но положението се промени!