Изгорени мостове [bg]

Вал Макдърмид Изгорени мостове Тони Хил и Карол Джордан #8

За моите приятели край морето — благодаря ви, че ме подслонихте и ме отведохте у дома

„Най-трудното нещо в този живот е да избереш моста, по който да минеш, и моста, който трябва да изгориш.“

Дейвид Ръсел

Но Вас Ви няма тук, за да ме сложите да спя. Никой от Вас не е край мен. Виж какъв сняг, казвам, ако все пак някой е наблизо. Премръзнах, прегърни ме. Прегърни ме. И ме пусни да си вървя.

Робин Робъртсън, „Зима в Хамърсмит“

Благодарности

В някой момент от младостта или детството си трябва да съм извършила някое добро дело. Не намирам друго обяснение на късмета, който имам с хората, подкрепяли ме, за да мога сега да ви поднеса тази книга. Някои от тях са експерти, които даряват времето и познанията си; други са членове на моя домашен отбор; трети пък надхвърлят с помощта си онова, което изисква от тях дългът на професионалисти.

Затова искам да благодаря на професор Дейв Баркли за експертните познания в областта на ДНК-анализа; на Катрин Туийди за нейния увлекателен разказ за пръстовите отпечатъци; на професор Сю Блак за непреходната й способност да ме удивлява; както и на онези, които предпочитат да не споменавам имената им. Благодаря и на Мари Мейдър, чието име се появява на тези страници поради щедрото дарение, което направи в рамките на „Милион за моргата“ — организираната от група писатели на криминални романи кампания за събиране на средства за изграждане на съдебномедицински аналитичен център.

Образът на главен инспектор Алекс Фийлдинг е създаден от Патрик Харбинсън за сценария на „Струна в кръвта“, телевизионния сериал, основаващ се на романите за Тони Хил и Карол Джордан. Присвоих си го за лични нужди с любезното съгласие на „Коустъл продъкшънс“.

Благодаря безгранично на Кири, която организира живота ми; на Каролин, която го прави прекрасен, на Тони за уверената навигация из финансовите проливи и плитчини; и най-вече на Кели, Камерън, братовчедите и техните майки, които ме спасяват от мен самата. Без да става дума за кучето.

И накрая — възторжен възглас в чест на професионалистите — Джейн и екипът й от „Грегъри енд къмпани“, Дейвид Шели и неговият екип в „Литъл Браун“, моят редактор Ан О’Брайън, Ейми Хиндли и колегите и от „Гроув Атлантик“, както и на всички книготърговци, библиотекари и блогъри, които помогнаха на книгите ми да намерят своя път към читателите.

Наистина съм родена с късмет.

1.

Ден първи

Всяка сутрин той се събуждаше, изтръпнал от приятна възбуда. Дали днес ще бъде денят? Днес ли щеше да се запознае най-сетне с нея — със своята съвършена съпруга? Той, разбира се, знаеше коя е тя. Наблюдаваше я вече от две седмици, разучаваше привичките й, опознаваше приятелите й, запознаваше се с особеностите на поведението й. Знаеше как тя прибираше косата зад ушите си, когато сядаше зад волана на колата. Знаеше, че пали всички лампи веднага, щом се прибере в самотния си апартамент.

И че сякаш никога не поглеждаше в огледалото за обратно виждане.

Той посегна към дистанционното и вдигна щорите на големите капандури. Дъждът ръмеше неспирно от равната, безлична стена на сивите облаци. Но нямаше вятър, който да навява водните капки. Валеше упорито и равномерно. В такова време хората се крият под чадърите си, свели глави, и не обръщат никакво внимание на това, което се случва около тях, а лицата им остават невидими за контролните камери.

Първа точка — отметната.

Освен това беше събота. Следователно тя нямаше да има работни срещи и посещения. Нямаше опасност някой да забележи, че е пропуснала някаква уговорка.

Втора точка — отметната.

Това, че беше събота, означаваше също, че тя можеше да реши да отиде на място, което би било подходящо за срещата им. На място, където той би могъл да изпълни първите стъпки от своя внимателно изработен план да я превърне в съвършена съпруга. Независимо от това дали тя го искаше или не. Така или иначе онова, което тя искаше, беше без значение.

Трета точка — отметната.

Той взе душ, къпа се дълго, без да бърза, наслаждавайки се на чувственото удоволствие от стичащата се по кожата му топла вода. Ако тя си изиграеше правилно картите, щеше да добие правото да споделя това удоволствие с него, да направи преживяването още по-приятно за него. Какво по-добро начало на деня от една свирка под душа. Това бе едно от нещата, които идеалната съпруга би трябвало да върши с радост за своя мъж. Не му беше хрумвало досега и той го включи със задоволство в списъка си. Подобно нещо не беше хрумвало и на първата, което само още веднъж подчертаваше неспособността й да отговори на високите му изисквания.