— Добра работа — каза той.
— Така ли мислиш?
— Винаги е добре да хванеш някого за гушата в ранния стадий на разследването. Така шефовете престават да ти досаждат и медиите те оставят на мира.
— Дори ако хванатият за гушата е невинен?
— О, забравих. Той ти е приятел, нали? Винаги е бил чешит, така говорят момчетата.
— Има голяма разлика между чешит и извратен убиец. А аз не вярвам, че той е способен да извърши такова нещо.
— Разправят, че се чалнал след онази история с Джако Ванс. Затова Джордан го е разкарала. Знаела е, че е минал на другата страна.
Внезапно съмненията на Пола се изпариха. Тя пристъпи напред, навлизайки в личното пространство на Коуди, и го мушна с пръст в гърдите.
— От къде си се нагълтал с този боклук, Коуди? Или си измисляш, за да ме дразниш? Господи боже — избухна тя, — говориш като онези влечуги от жълтата преса, които си просят съдебните процеси със скандални заглавия. Карол Джордан загуби брат си. Затова се раздели с всички нас — на това му се казва „скръб“, тъпанар такъв — тя направи крачка назад и му обърна гръб. — И няма никаква шибана връзка с останалото.
— Спокойно, сержант — обади се Коуди със саркастичен тон. — Някой ще вземе да реши, че и ти си изкукала.
— Ако чуя теб или някой друг да разпространява такива глупости, отивам право при Фийлдинг, за да й съобщя. Можеш да ми вярваш.
Коуди се изсмя кратко и мрачно.
— А какво те кара да мислиш, че тези сведения не идват от Фийлдинг, сержант? — Пола се извърна рязко и загаси цигарата си в стената, на милиметри от ухото му. Той изохка, когато гореща пепел попадна върху кожата му и подвикна: — Побъркана кучка!
— Побъркана кучка, но сержант. Съветвам те да не забравяш нито едното, нито другото, Коуди — тя се завъртя на пета и влезе в участъка, доволна, че гневът бе изместил страха и потиснатостта, които се бяха трупали у нея цяла вечер.
Пола откри Фийлдинг в кабинета й. Тя прибираше папки в чантата за лаптопа си.
— Трябваше да ми кажете, че сте говорили с него за изчезването на Бев Макандрю.
— Знам. Съжалявам.
Пола зачака Фийлдинг да я наругае, но за нейно учудване тя не направи нищо подобно.
— Мога да разбера как е станало — каза тя. Изглеждаше почти толкова уморена, колкото се чувстваше и Пола. — Вие сте свикнали с мисълта, че той е на наша страна, постъпили сте съвсем естествено.
— Какво искате да направя сега?
— Идете си у дома, хапнете нещо, наспете се. Ще предприемем нова атака сутринта. Да се надяваме, че специалистите по пръстови отпечатъци ще ни предложат категорично „да“ на мястото на досегашното „може би“. Освен това ще предприемем пълно претърсване на дома и офиса му. Знаете ли дали не държи свои вещи и в някакъв склад, освен на лодката?
— Нямам представа.
— Утре ще проверим.
— Накарах детективите да се заемат с преглеждането на записи от камери за наблюдение, може пък да го засекат в близост с някое от свързаните с престъпленията места.
Пола разкърши рамене, за да пропъди усилващото се схващане.
— Наистина ли вярвате, че той може да го е направил?
— Ръководя се от уликите, Макинтайър. А уликите сочат към него. Позволявате на чувствата си да замъглят преценката ви.
— Така ли смятате? Не мисля, че става дума за чувства, а по-скоро за познанията и опита ми. Работя с Тони Хил от години. Това, на което се е посветил, е да спасява живота на хората, не да го отнема.
— А пък аз мисля, че може да сте напълно заблудена. От друга страна е добре, че държите на мнението си. Това означава, че ще подложим аргументацията си на сериозна проверка и няма да рискуваме защитата да ни обори в съда. Но засега се намираме все още в началото. Вървете си у дома, очаквам ви утре сутрин, отпочинала и готова за работа.
— Ами медиите? Уведомени ли са, че сме предприели арест?
Фийлдинг поклати глава.
— Казах на хората от отдела да мълчат. Което най-вероятно означава, че до довечера новината ще се е разпространила по интернет. Но официално не съм казала нищо — тя затвори чантата и махна с ръка на Пола. — Ще се видим утре. С малко късмет може да видим милото му личице на записите от камерите в „Трафорд Сентър“.