И тя излезе. Пола остана в стаята, с опънати нерви, питаща се къде да отиде.
Никога не беше заварвала подобно нещо, когато се прибираше от работа. Имаше чувството, че се е озовала насред някакъв граматичен телевизионен сериал. Торин седеше пред лаптопа и, поставен на масата за хранене, някаква непозната жена, за която Пола предположи, че е Рейчъл Макандрю, седеше в едно от креслата с iPad и чаша вино, а Елинор гладеше една бяла блуза. Гладеше блуза? Досега Пола мислеше, че Елинор изобщо не знае къде се намира дъската за гладене. Но смъртта — особено когато ставаше дума за ранна, насилствена смърт — караше хората да се чудят в объркването си с какво да си запълват времето. Облекчението, което се изписа по лицето на Елинор, когато Пола влезе, й обясни всичко, което трябваше да знае.
— Здравей, Торин — каза Пола. — Здравей, скъпа — това беше за Елинор. После добави: — Вие трябва да сте Рейчъл. Аз съм Пола. Дълбоко съжалявам за Бев. Ние много я обичахме.
Рейчъл остави чашата с вино, стана и протегна слабата си ръка, окичена с два пръстена с диаманти.
— Беше такъв шок — каза тя с треперлив глас. — А Елинор казва, че дори не можем да я погребем.
Пола хвърли бърз поглед към Торин, който сведе глава още по-ниско към екрана. Падналите кичури коса скриваха очите му.
— Погрижих се някой от полицейските служители, които работят с близките на убитите, да дойде утре тук, да ви обясни какво точно се случва и какви са необходимите формалности. Ще дойде тук в девет и половина.
— Рейчъл смята да спи в дома на Бев тази нощ, ако полицията няма да възрази — обади се Елинор. — Но Торин предпочита да остане тук.
Пола се усмихна.
— Няма проблем, моето момче. Не мисля, че бих пожелала да се върна толкова скоро там, ако бях на твое място. Няма защо да бързаш — Торин кимна признателно. — Има някои новини във връзка с разследването, които искам да споделя с вас — Торин вдигна очи с умолително изражение. Рейчъл застина с ръка, протегната към чашата с вино. А Елинор й кимна окуражително.
— Тази вечер предприехме арест във връзка със смъртта на Бев. Както и със смъртта на Надя Вилкова, друга жена, чието тяло бе намерено по-рано тази седмица — Пола протегна ръце с дланите напред, в желанието си да ги успокой. — Моля ви да не придавате прекалено голямо значение на това. Прекалено рано е, разследването е в началото си, и смятам да ви кажа честно, че имам сериозни съмнения във вината на лицето, което арестувахме. Такива неща се случват понякога при разследванията на тежки престъпления — арестуваме заподозрян в самото начало, въз основа на минимален брой доказателства. Това не означава, че работата по случая е приключила, а в нашия случай тя едва започва. Но тъй като утре медиите ще разтръбят новината за ареста, вие трябва да сте подготвени. Най-добре ще бъде да не разговаряте с представители на медиите, но, разбира се, решението си остава ваше.
— Кой е той? — попита Торин. — Кой е сторил това с майка ми?
— Арестуваният е доктор Тони Хил. Той е психолог, работи и психиатричната клиника „Брадфийлд Мур“, а в продължение на години е сътрудничил и на нас, на криминалната полиция в Брадфийлд, съставяйки психологически профили на извършители на тежки престъпления.
— Този човек е работил за вас? И вие не сте имали представа, че е убиец?
Възмущението на Рейчъл беше недвусмислено. Пола предполагаше, че от тук нататък нещата само могат да се влошат. Скръбта винаги си търси отдушник.
— Никой не знае дали е убиец или не. Лично аз не вярвам, че е така. Това влиза в противоречие с всичко, което знам за този човек — все пак, не биваше да премълчава — дължеше това на близките на Бев. — Но има някои улики, които ни насочиха към него. Трябва да проверим доказателствата, да разберем дали наистина разполагаме с необходимото, за да изградим обвинение срещу него — тя погледна към Елинор с надежда да получи подкрепа, но приятелката й стоеше безмълвна, с ужасено изражение.
— Не разбирам — каза Торин. — Този човек е познавал мама от работата й, така ли? Защо я е отвлякъл?
— Не знаем, Торин. Засега разполагаме с повече въпроси, отколкото отговори. Мога само да ти кажа, че си вършим работата. Знам, че това не ти помага да свикнеш с мисълта за смъртта на майка ти. Но наистина полагам всички усилия заради нея.
— Речта на криминалиста беше чудесна — отбеляза Рейчъл. — Струва ми се, че е време да тръгвам към къщата на Бев — после се обърна към Елинор. — Бихте ли ми дали номер на таксиметрова служба?