— Мога да ви закарам — отвърна Елинор. — Не е проблем.
— Благодаря, вече направихте достатъчно за нас — отвърна Рейчъл. Репликата й можеше да се тълкува различно и Елинор беше наясно, че това не е случайно.
Елинор се обади на таксиметровата служба, която ползваха обикновено, а Пола избяга в кухнята. Когато Елинор влезе при нея, тя се взираше мрачно в хладилника.
— Слава богу, таксито е на път. Трудно се общува с тази Рейчъл. Преди малко направих сандвичи за всички. Опасявам се, че шунката, сиренето и салатата свършиха.
Опитът да насочи разговора към храната, отклонявайки го от основното, което ги вълнуваше, не помогна. Пола затвори хладилника.
— Всъщност не съм гладна. Това беше един от най-тежките дни в професионалния ми живот. Не може да се сравнява съвсем с онова, което преживях в Темпъл Фийлдс, но не ми беше и много по-лесно.
— Не мога да повярвам. Обезумяла ли е Фийлдинг? Тони? Ако трябваше да съставя списък на всички свои познати, подреждайки ги по вероятност да извършат убийство, бих го сложила съвсем накрая.
— Аз също. Но тя не го познава така, както го познаваме ние. За Фийлдинг той е просто един заподозрян в море от съществуващи възможности. Но неговият скалп ще й помогне да се прочуе. Можеш ли да си представиш вестникарските заглавия? — тя потръпна. — Каква ирония се крие в това, че една от причините тя да вярва във вината му е известна прилика на жертвите с Карол Джордан. Според нейната доморасла психология той избива нейни подобия, защото не може да има нея. А истината е, че единственият човек, заради когото Тони би извършил убийство, е именно Карол — Пола въздъхна и отново отвори хладилника. Този път извади кофичка кисело мляко, погледа го известно време, после го прибра и отново затвори вратата.
Елинор, която стоеше зад нея, я обви с ръце и целуна меката кожа зад ухото й.
— Какво смяташ да предприемеш?
— Не знам. Струва ми се, че Фийлдинг ме подлага на изпитание — дали съм достатъчно добра за неин помощник. Достатъчно е да стъпя веднъж накриво, и тя ще направи необходимото да ме понижат в чин, а работата си ще изгубя без съмнение. Затова трябва да внимавам да не създам впечатлението, че помагам на Тони. Но не мога да седя със скръстени ръце и да наблюдавам онова, което се случва с него. Отлично знам какви сили набират инерция от един арест.
— Неумолимият ход на правосъдието.
— Именно. Хората се съсредоточават върху всичко, което подкрепя ареста, и пренебрегват по-незабележими следи, които сочат в друга посока — тя опря чело в студената врата на хладилника. — Отделът за особено тежки престъпления никога не ми е липсвал повече.
— Карол щеше да знае какво да се прави.
— Като начало, Карол никога не би арестувала Тони. Би възприела уличаващите го доказателства като следи, които ще ни насочат към истинския убиец. Или нещо подобно.
— Имаш нужда от нея сега. Тя ще бъде безмилостна, като лъвица, която защитава лъвчето си.
Пола се засмя натъжено.
— Навремето може би щеше да е така. Но не съм сигурна, че и сега би се държала по такъв начин. Каквато и да беше спойката между тях двамата, тя като че ли вече не действа. При това Карол вече не е ченге.
— А нима така не е по-добре? Пола, познавам те. Имаш нужда да направиш нещо, в противен случай ще стои будна цяла нощ, ще пушиш прекалено много, ще прекалиш и с кафето и ще нервничиш. Което съкращава живота ти, а това ме прави много нещастна, защото имам нужда да бъдеш край мен още много дълги години. Върви да намериш Карол. Нека тя поеме тежката част от задачата.
Пола се разтърси от безмълвен смях.
— Ти си луда. Казваш „върви да я намериш“, като че ли това е лесна работа. Карол е изчезнала, дори Стейси няма представа къде е.
— Стейси познава само машините. А ти познаваш хората.
Думите на Елинор събудиха някаква реакция в ума на Пола. Не ясно оформена мисъл, а по-скоро дразнещото усещане, че всеки момент може да си спомни нещо. Звънецът на вратата прекъсна мислите й.
— Това е таксито — каза Елинор. — Аз ще изпратя Рейчъл. Стой тук, сега се връщам.
Потънала в мислите си, Пола отвори за трети път хладилника и извади пластмасова кутия с останки от говеждо с боб и люти чушки. Махна капака на кутията и я пъхна в микровълновата печка. Когато Елинор се върна, тя вече гълташе яхнията, вперила поглед някъде пред себе си.