Затова реши да се опита да отслабне. Беше чел онлайн различни статии, а бе гледал и документален филм по телевизията за някакъв нов режим на спортни упражнения, който включваше кратки, но интензивни цикли на аеробно натоварване. Предполагаше се, че резултатите граничат едва ли не с чудо. Ако отделяше за тези упражнения по-малко от два часа седмично, състоянието на сърцето му щеше да се подобри, щеше да намали теглото си и да живее по-дълго. В миналото той никога не се бе занимавал с подобни упражнения, защото те го отегчаваха. Но все пак сигурно можеше да отделя по няколко минути дневно, без да полудее от скука? Би си струвало, ако благодарение на това би могъл да продължава да готви и да яде храната, която обичаше.
Марко съобщи на Мари за плана си и тя беше във възторг. Обичаше съпруга си и не искаше той да се притеснява, че изглежда зле — и му го каза. Но не би имала нищо против той да спали няколко килограма. Затова той си беше поръчал възможно най-съвършения велоергометър и го бе монтирал в гаража същата сутрин. Сега се канеше да се заеме с горенето на калории. Не беше спортувал откакто се отказа от скуоша преди повече от десет години, но беше уверен, че ще се справи.
Той се съблече, оставайки само по боксерки, нахлузи маратонките си и се качи на велоергометъра. Разбираше колко е важно да положи максимално усилие. Трябваше да стигне до границата на възможностите си, да върти педалите толкова бързо, колкото позволяваше издръжливостта на краката му. Настрои таймера и започна. Краката му се движеха нагоре-надолу като бутала, той натискаше педалите с все сила. Много скоро сърцето му вече блъскаше в гърдите, по челото му избиха капки пот, дишането му стана накъсано и болезнено. Но той не спираше. Нима не можеше да издържи пет минути?
Марко не си позволяваше да спре, продължаваше, убеден, че ще прекрачи границата на болката и ще изпадне в някакво дзен-състояние. Но изтощението не го напускаше, докато накрая убийствена болка не притисна в клещи гърдите му, обхващайки цялата горна част на тялото му. Ръцете му като че ли горяха, гърдите му бяха стегнати в железен обръч.
Той се търкулна от колелото, повален от масивен инфаркт. Дори ако Мари си бе у дома и бе повикала „Бърза помощ“, надали щяха да успеят да го спасят.
Затова, когато убиецът отвлече Мари Мейдър от самата улица, където живееше, нямаше кой да забележи, че не се е прибрала у дома. Нямаше кой да съобщи за изчезването й. Нямаше кой да добави името й към списъка на жертвите.
Нямаше кой да оневини арестувания.
44.
Пола се радваше на мрака, покрил Йоркшърските хълмове, докато тя пътуваше през тях с колата. Той скриваше безкрайния, унил пейзаж, който изпълваше душата й с потиснатост. Тя знаеше, че други хора са във възторг от тези прекрасни природни картини. Но след като бе прекарала толкова години в постоянен контакт с най-лошото, на което бяха способни хората, тя възприемаше тези земи единствено като място, на което можеха да се случат ужасни неща и да останат незабелязани. Място, на което можеха да бъдат изхвърляни жертви на убийства. Сметище на смъртта.
Франклин беше потвърдил с нежелание предположението й.
— От къде на къде ще знам къде се е скрила някогашната ви шефка? — бе попитал той по телефона, но тонът му беше по-скоро развеселен, отколкото кисел. — Не може да се каже, че с нея сме приятели.
— Имах ви за човек, който знае всичко, което се случва на негова територия — че нищо не остава скрито от вас — отвърна Пола. — Следователно, ако вие не знаете къде е тя, съм принудена да заключа, че не е в Западен Йоркшър. И да насоча вниманието си другаде.
Както и беше очаквала, предизвикателството към професионалната му информираност свърши работа.
— Не съм казал, че не знам — заяви той.
— А има ли причина да не искате да ми го кажете?
— За полицейско издирване ли става дума, сержант? Или въпросът е личен?
— Има ли разлика, сър?
— Всички ние имаме право на лично пространство и недосегаемост на личния живот, така твърдят защитниците на човешките права. Ако Джордан вече не иска да има вземане-даване с всички вас, тя е решила така. И не би било редно да я лиша от това нейно право.
— А ако става дума за официално издирване?
— Бих очаквал запитването да постъпи по каналния ред.
— Аз съм сержант от криминалната полиция, сър. Колко по-официално трябва да бъде запитването?