Говореше като евтина версия на Тони.
— Има ли къде да се седне?
Карол показа на Пола с глава посоката, в която трябваше да я последва. Минаха през една врата и се озоваха в друг свят. Като начало, вътре беше топло. Помещението напомняше на малък тавански апартамент. Легло, работно пространство, кухня в единия край. Нямаше част, предвидена за дневна — само два офисни стола пред три монитора и един телевизор с плосък екран.
Тук и осветлението беше по-силно. Пола можа да види Карол съвсем ясно — не я беше виждала такава преди. Косата й беше по-гъста, по-неравно подстригана отпреди. Сред русите кичури имаше сребърни нишки, които проблясваха, когато светлината се пречупваше в тях. Или се беше отказала да боядисва косата си, или годините най-сетне си казваха думата. Нямаше грим, ръцете й бяха изподраскани, със следи от ударите и ожулванията, съпровождащи тежкия физически труд. Дори под дебелия пуловер и джинсите си личеше, че горната част на тялото й е заякнала, бедрата й бяха по-мускулести. Въпреки всичко преживяно Карол изглеждаше в отлично здраве, по-добре, отколкото й се бе случвало от години насам. А Пола не можа да не си спомни, че навремето беше увлечена по шефката си. Но после се беше появила Елинор и действителността я бе накарала да изхвърли фантазиите на боклука.
— От къде се взе кучето? — Пола протегна ръка към Флаш. Кучето я подуши пренебрежително, обърна се и отиде при господарката си, която тъкмо пълнеше чайника и го слагаше да кипне. Карол сложи мляно кафе в пресата за кафе. — И къде е Нелсън?
— Оставих го при родителите ми. Много е стар, за да понесе всичко това. Кучето няма къде да отиде, подслонила съм го засега. Струва ми се, че и двамата сме на изпитателен срок — тя се обърна с лице към Пола и се облегна на работната маса. Запретна ръкави, разкривайки мускулестите си ръце над лактите и ги кръстоса пред гърдите си. — Е, и ти ли си дошла да ме предупредиш?
— Да те предупредя?
Карол поклати разочаровано глава.
— Такива евтини номера не ми минават, Пола. Джон Франклин ми каза, че си помощник на Фийлдинг. Всъщност аз самата те видях тази сутрин на местопрестъплението. Хайде да започнем отново. За да ме предупредиш ли дойде?
— Карол, аз наистина не разбирам за какво говориш. Франклин е идвал тук? Днес?
Пола не можеше да си обясни нищо.
— Отби се тази сутрин, след като Фийлдинг го беше сритала и му беше взела случая.
— Вкиснат ли беше?
— Колкото и да е странно, не — чайникът кипна и тя заля мляното кафе с гореща вода24. Уханието беше изкусително. Между Тони и Карол все още имаше нещо общо — и при двамата можеше да се пие повече от прилично кафе. — Каза, че е дошъл, за да ме предупреди.
— За какво? Да не си пъхаш носа в случая?
— Да ме предупреди, не да ме смъмри — отвърна Карол нетърпеливо. — Каза ми, че наблизо вилнеел някакъв убиец, който като че ли имал слабост към жени, които приличат на мен.
Пола се стъписа.
— По-скоро жени, които някога са приличали на теб. Ако трябва да бъда честна, сега съвсем не изглеждаш като възможна жертва — на когото и да било. Не че някога си създавала подобно впечатление — прибави тя бързо, забелязала признаци на опасност в изражението на Карол. — Е, изненада ли се, когато Франклин се появи?
— Все едно, че падна от небето — отвърна Карол. — Бях като ударена с мокър парцал. Винаги съм мислела, че ако има някаква възможност да бъда убита, Франклин ще продава билети за представлението.
— Само ако представлението ще се състои далеч от неговата територия.
— Така е. Е, ако не си тук, за да ми кажеш да заключвам всички врати и да не обикалям запустели гробища в полунощ, защо си дошла тогава? Не съм толкова наивна, та да предположа, че съм ти липсвала.
— Но ти наистина ми липсваш. И не само защото между главен инспектор Фийлдинг и теб решително няма нищо общо — Пола пое чашата с кафе и духна леко, за да го охлади. — Ти се постара да изясниш, че си приключила с Брадфийлд, с всички нас. И ние всички уважихме решението ти. Аз го уважих, въпреки че исках да бъдем приятелки. Да отиваме вечер някъде да се напием. Да те изслушвам, когато говориш за болката си. Да те водя у дома и Елинор да ни готви пай с пилешко и пюре — Пола установи с раздразнение, че гърлото й се е стегнало от сълзите, които така и не проля заедно с Карол.
— Разбирам. Но това, което направих, е единственият познат ми изход. Последния път, когато бях решила, че съм изгубила всичко, избягах. И това подейства. Успях да се изцеля дотолкова, че да се върна обратно в света. Това се опитвам да направя и този път — тя отвори един шкаф, извади бутилка бренди и сипа една глътка в кафето си.
24
В пресата кафето първо се залива с вода, а после монтираната на капака преса с филтър се притиска надолу, за да отдели утайката. — Б.пр.