— Това не е твоя работа, Пола.
Карол излезе от стаята и се върна във външното помещение. Кучето изгледа мрачно Пола и последва Карол в студа.
Пола отпусна глава и въздъхна.
— Издъних се — каза тя под носа си. Почака, за да разбере дали Карол няма да се върне, но явно нямаше късмет. Затова тръгна обратно към външната врата. Карол стоеше край един прозорец и се взираше в тъмнината навън. Пола видя лицето й, отразено в стъклото. Изражението й беше каменно като стените наоколо.
— Толкова е нечестно — каза Пола. — Всичко е на страната на Фийлдинг. Дори аз. А той няма нищо и никого. Няма си дори адвокат.
Не ме бива да проявявам съчувствие, нали помниш? — В безпомощния си гняв Пола ритна магарето за рязане на дърва и за първи път си позволи да крещи на Карол. — Тук не става дума за съчувствие, мътните да го отнесат! Говорим за справедливост! Онази жена, която познавах навремето, държеше на справедливостта!
Когато хлопна с все сила вратата зад себе си, трясъкът беше първото, което я накара да изпита задоволство тази вечер.
45.
Тони седеше на тясната издатина в стената, която минаваше за легло в ареста на Скенфрит Стрийт, опрял лакти на коленете си, сключил пръсти. Беше се озовавал в килии и преди, но само по работа. Необходимостта да разговаря с психически неуравновесени, душевноболни и съзнателно демонизирани хора го бе водила на такива места — но тогава вратата беше винаги отворена за него. Често се бе опитвал да се постави на мястото на арестувания, да си представи как ли се чувства, когато вратата хлопне и той остане сам. Но той винаги бе тръгвал от тази позиция в опитите си да постигне емпатия — как ли се чувстват те. За разлика от него самия.
Изпитваше най-вече дискомфорт. Това, че беше сам в тясно пространство, не го смущаваше. За човек, навикнал да живее на лодка, това не беше кой знае какъв проблем. Долитащите отвън шумове също не го безпокояха. Работата в клиника за душевноболни престъпници го беше имунизирала срещу всякакви неочаквани и необясними звуци, издавани от хора. Засега не беше нито гладен, нито жаден, така че и това не създаваше проблем. Но не можеше да се преструва, че не чувства неудобствата. Леглото беше твърдо. В единия му край имаше тънко парче облицован дунапрен, което явно трябваше да бъде възглавницата. То беше странно разкривено и цялото на буци. Да положиш главата си на него бе все едно да я облегнеш на торба, пълна с желирани бонбони. Физическият дискомфорт затрудняваше мисленето, а мисленето сега беше основната му задача.
Когато сержантът затвори вратата зад гърба си, Тони почти очакваше той да я отвори отново и да извика: „Изненада!“ — дотолкова трудно му беше да възприеме случилото се. По време на целия този странен диалог с Пола и Алекс Фийлдинг част от него отказваше да възприеме сериозно думите им. Не можеше да се отърве от мисълта, че става дума или за някакъв номер, и ли за ужасна грешка, която той ще съумее веднага да поправи. После започна да осъзнава, че Фийлдинг е напълно сериозна. Сериозна, както би могъл да бъде само човек, който не го познава. Сериозна като криминалист, воден от амбициите си.
Пола разбираше. Пола знаеше, че каквито и да са веществените доказателства, не бе възможно да си представи Тони като убиец. Но Пола не вземаше решенията в онази стая за разпити. Пола също беше подложена на изпитания, трябваше да доказва лоялността към новия си шеф. Дали щеше да тръгне сляпо натам, накъдето сочеха уликите? Или верността й към стария режим щеше да подкопае твърдото решение на Фийлдинг да разреши случая бързо и сензационно? Докато вървяха надолу към килиите, Пола бе показала, че е на негова страна. Но тя трябваше да внимава — и в негов, и в неин интерес беше да не бъде отстранена от разследването. А ако държеше на предпазливостта, нямаше да може да свърши кой знае какво.
Фийлдинг го плашеше. Тази прибързаност при отсъждането, тази непреклонна вяра в принципа, че веществените доказателства решават всичко, нежеланието й да завърти кубчето на Рубик и да погледне на нещата под друг ъгъл — всичко това го смущаваше, защото не оставяше място за дискусия. Нямаше да е достатъчно той да успее да обясни защо веществените доказателства говорят против него. Налагаше се той да намери начин да насочи убийствените й ловджийски инстинкти така, че да я отведат към истинския убиец.