Скот се ухили.
— И това ако не е случай на лесничей, станал бракониер — при това не какъв да е! А каква полза ще имам аз от това? С какво ще помогне този ход на клиента ми?
— Имам пряк контакт с разследването. Пола никога не би споделила поверителна информация с вас. Но да ми разказва всичко — това за нея е втора природа. Да не говорим за предимството да имате до себе си опитен криминалист, без това да ви струва допълнителни разходи.
Скот поклати глава, все още не напълно убедена.
— Ще изглежда доста невероятно.
— Такова нещо не ви е възпирало никога досега. Хайде, сама знаете, че искате да го направите, дори само за да видите лицето на Фийлдинг. Помислете си, Бронуен — този случай ще ви държи влага месеци напред. Особено когато тя бъде принудена да освободи Тони, без да му повдигне обвинение.
— Звучи привлекателно, признавам. Само че никога няма да успеем да минем покрай дежурния сержант.
— Мислех, че обичате предизвикателствата? — усмивката на Карол имаше за цел да амбицира Скот.
— О, майната му — тя отново отметна косата си. — Защо не? Не съм се карала с охраната на някой арест от седмици. Почакайте само да си взема чантата и отиваме да им вгорчим живота.
Прекосиха улицата рамо до рамо, като някакво ново издание на Кагни и Лейси25.
Точно преди да влязат в участъка, Карол спря и каза:
— Има още нещо, което трябва да знаете.
Скот я изгледа почти облекчено, като че ли беше подозирала, че не е чула всичко и беше очаквала тази реплика.
— Всъщност двамата с Тони не сме си говорили, след като приключи разследването по случая Джако Ванс. Казах му някои тежки думи. Възможно е той да не изпадне във възторг, като ме види.
Скот се ухили като доволна котка.
— Става все по-интересно.
47.
Той стоеше на прага на гаража и гледаше фризера. Имаше големи очаквания за новата. Предполагаше, че тя е подходящият суров материал за осъществяването на проекта му. Беше действал припряно и това го накара да допусне грешки. Изпитваше нетърпение да намери подходяща заместница; беше забравил какво е да приучаваш на подчинение една жена, стъпка по стъпка. Също като с кучетата и конете, беше по-добре да работиш с обект, който вече е запознат поне с основните изисквания.
И тъкмо тук той допусна грешка. Онази полска кучка не живееше с мъж. Нямаше никаква представа какво означава да бъде съвършена съпруга. Как би могла? Та тя не можеше дори да говори английски като хората — като начало. Той ненавиждаше гадния и акцент. Ако беше разбрал, че е чужденка, нямаше да я избере. Заблуди го външният й вид, подведе го да мисли, че тя е подходящата. Сирикит имаше същият недостатък. Английският й беше добър, но беше запазила следи от акцент, който му ходеше по нервите. Нещо повече, тя беше тъмнокоса. А той искаше руса жена. Винаги бе искал блондинка. Още от времето, когато видя за първи път Лорън Хътън в „Американски жиголо“ — тогава беше още тийнейджър — си изясни какво иска. Беше се оженил за руса жена, и заместничката й трябваше също да е руса.
Наивно беше да се предполага, че жена, която още не е наясно как да се грижи за един мъж, може да бъде превъзпитана лесно. Полската кучка се съпротивляваше непрестанно. Беше й обяснил, че, също като в „Стар Трек“, съпротивата е безсмислена. Беше опитал всички трикове, всички познати му техники, докато най-сетне бе принуден да признае, че ако природата им е различна, не можеш да ги промениш. Тази нито се подчиняваше, нито се предаваше. В крайна сметка единственото удовлетворение, което му остана, беше последният побой, който й нанесе. Беше смъкнал от нея всичко, което бе свързано с личността й, и докато я биеше, й изясни какво представлява всъщност — безличен, безполезен къс месо. Не ставаше дори за секс. После изми от нея всякакви следи, оставени от него, направи необходимото, та никой друг да не може да се възползва от нея, и продължи да я рита до смърт.
Това поне му показа, че както бе подозирал, довършването на негодните му доставяше истинско удоволствие. Беше подготвил същото за първата, но плановете му бяха осуетени. Беше си представял как го прави, но действителността надмина фантазията. Този момент на тежко опиянение от абсолютна власт, когато животът най-сетне ги напускаше, беше най-хубавото познато му усещане.
25
Кристин Кагни и Мерибет Лейси са детективи, главни героини на едноименен американски полицейски сериал. — Б.пр.