Обзет от учудващо добро настроение, Тони бутна вратата и я отвори докрай. Първоначално мозъкът му отказа да възприеме онова, което видя. Бронуен Скот — да, това можеше да приеме. Тя бе от хората, които можеше да очаква да види тук. Но русата глава, извърната настрана — не, това беше невъзможно. Сигурно имаше халюцинация. Или си внушаваше. После тя обърна глава към него и каза няколко думи. Нещо в него трепна и се сгърчи. Подът под краката му сякаш се разлюля и той се препъна.
— Карол?
В гласа му се преплитаха почуда и съмнение. На ти сега „изтръгване от сърцето“. Очевидно сърцето му не беше възприело посланието.
— Имате един час — изръмжа сержант Фаулър и затвори рязко вратата зад себе си.
Бронуен Скот се изправи и го поздрави с широка усмивка.
— Доктор Хил, не съм очаквала да ви срещна при подобни обстоятелства, но ще оправим набързо тази работа.
Той не й обърна никакво внимание и продължи да върви като сомнамбул към далечния край на масата.
— Карол?
Стисна облегалката на един стол, за да се подпре, после се отпусна на него. Искаше да протегне ръка, да я докосне, да се убеди, че не е изпаднал в някакъв психотичен пристъп.
Карол отметна косата от челото си. Очите й бяха студени като кремък, изражението й — сурово.
— Не съм дошла тук заради теб. Тук съм, защото Пола е наясно какви глупости можеш да направиш. Имаш нужда от Бронуен, за да те измъкне от тази каша. В противен случай ще умрат още жени. Ако беше в състояние да мислиш за нещо друго извън себе си поне за пет минути, щеше да си разбрал това. Затова не си въобразявай, че си онова, което ме привлече да дойда тук тази вечер. Тук съм заради Пола, в името на справедливостта, и за онези две жени, чието имена дори не знаем.
Точно в този момент на него му беше все едно защо е дошла. Единственото, което имаше значение, беше това, че двамата отново седят в една и съща стая. Стената, която бе изградил, за да се защити от чувствата си към нея, вече се беше превърнала в руини. Как изобщо бе могъл да си въобразява, че може да я изтръгне от живота си? Имаше чувството, че отново е открил един от крайниците си, без който се е справял досега. Крайник, който е имал за ампутиран. Не можа да удържи напиращата си усмивка, колкото и яростен да беше нейният нетрепващ поглед.
Той съзнаваше, че Бронуен Скот говори нещо, но нямаше време да се занимава с нея. Попиваше всяка подробност, сравняваше я със списъка, който досега не бе подозирал, че пази в душата си. Косата й беше подстригана по-различно, с по-неравни краища, по-изтънена. Бръчките около очите й бяха по-дълбоки, по лицето й имаше и нови — по-скоро от скръб, отколкото от смях. Раменете й бяха сякаш по-широки, шевовете на жакета й, в който те преди се движеха свободно, сега се опъваха по тях. Открай време си беше затворена — сега приличаше на човешки еквивалент на врата, захлопната под носа му.
— Доктор Хил? — Скот повиши глас и най-сетне думите й проникнаха до съзнанието му. — Не разполагаме с много време. Искам да чуя вашата версия на събитията, за да знаем какво да предприемем, за да ви измъкнем от тук.
— И да открием кой е убил онези две жени — допълни Карол.
— Това не е моя работа — каза сухо Скот. — А всъщност, Карол, вече не е и твоя.
Тони си възвърна дар слово.
— Може би не, но бих заложил на Карол, дори ако не разполага с никакви помощници, срещу Алекс Фийлдинг и нейния отдел „Убийства“.
Карол завъртя очи към тавана — позната гримаса, но лишена от познатата му приятелска толерантност, която я съпровождаше преди.
— Ласкателствата въобще не ме вълнуват. Както вече казах, тук съм заради Пола.
Трудно беше да преглътне пренебрежението й. Нещо у него се сгърчи болезнено. И все пак, така беше по-добре, отколкото изобщо да я няма в стаята.
— Какво искате да знаете?
— Знаете ли защо главен инспектор Фийлдинг ви е арестувала? — Скот си възвърна водещата роля в разговора.
Той кимна.
— Защото тя е едно от онези ченгета, които не виждат нищо друго, освен веществените доказателства. Сещате ли се за Алан Корън, хумориста? Той веднъж казал на сина си: „Не пиши първото, което ти дойде наум — глупавите ти съученици ще имат същата идея. Не пиши и второто, което ти хрумне — за него ще са се досетили умните. Запиши идеята, която ще ти дойде трета поред — тя ще бъде само твоя.“ Е, Алекс Фийлдинг никога не се е замисляла за третата идея.