Беше се учудил на лекотата, с която привикна да живее в толкова ограничено пространство. Животът на принципа „място за всичко и всяко нещо на мястото си“ се оказа удивително успокояващ. Тук нямаше място за нищо ненужно; този начин на живот бе оголил до кожа материалния аспект на съществуването му, бе го принудил да преоцени стойността на вещи, задръствали обитаваната от него среда с години. Безспорно, не му харесваха някои практически необходимости, като почистване на контейнера на тоалетната и пълненето на резервоара за вода. А пък и не можеше да приеме с лекота близкото съжителство на хората, които живееха в лодки — това, че водата сякаш свързваше личности в най-невероятни съчетания. Пък и още не беше успял да проучи както трябва принципа, на който работеше отоплението. Сега вече нощите ставаха по-студени и му бе дошло до гуша да се събужда в леденостудената кабина. Щеше да се наложи да предприеме отчаяни мерки — да вземе брошурата с упътването и наистина да прочете всички инструкции. Но въпреки неудобствата, той бе започнал да се чувства добре в този спокоен, затворен свят.
Тръсна чантата си на покритата с капитонирана кожа седалка, която преминаваше покрай цялата стена на основното помещение, и включи електрическата кана, за да си направи кафе. Докато чакаше водата да заври, отвори лаптопа си и се зае да преглежда пощата си. Единственото ново писмо бе от едно ченге, с което бе работил по профила на сериен изнасилвач преди няколко години. Със слабата надежда, че криминалистът го кани отново да работят заедно, той отвори писмото.
„Здравей, Тони. Как си? Разбрах за историята с Джако Ванс. Ужасно нещо, но ако не се бе намесил ти, можеше да стане много по-лошо.
Пиша ти, защото организираме конференция, с цел да се подчертае нуждата от психологическо профилиране на престъпниците в случаите с особено тежки и нашумели престъпления — и то не само убийства, но и други сериозни нарушения на закона. В условията на всеобщи икономии става все по-трудно да бъдат убедени нашите чиновници в полицейската администрация, че тази практика си струва разходите. Опитваме се да се ориентираме, твърдейки, че предварителните разходи третират пестене на други, които възникват впоследствие. Казах си, че Карол Джордан би била най-подходяща да представи основната идея, като се вземе предвид колко близко сте си сътрудничили през годините. Само че срещам затруднения да я открия. От полицията в Брадфийлд ме уведомиха, че е напуснала. Казаха, че щяла да се прехвърли в Уест Мърсия. Но от Уест Мърсия заявиха, че не е постъпвала при тях. Писах на адреса на електронната й поща, с който разполагам, но писмото ми беше върнато. Този номер на мобилен телефон, който съм си записал, вече не е валиден. Зачудих се дали не работи под прикритие, но предположих, че дори да е така, ти ще знаеш как бих могъл да се свържа с нея.
Можеш ли да ми дадеш някакви координати за връзка? А ако това е неподходящо, можеш ли поне да я помолиш да се свърже с мен?
Благодаря предварително,
Роло Харис,
Началник на криминалната полиция на Девън и Корнуол“
Тони се взира в екрана, докато думите започнаха да се размазват пред очите му. Роло Харис не беше единственият, който нямаше представа къде е Карол Джордан и как да се свърже с нея. Това би се сторило невероятно на повечето хора, които познаваха тях двамата, но вече бяха минали почти три месеца, откакто Тони беше разговарял с Карол за последен път. А дори да се бе почувствал способен да наруши това мълчание, нямаше да знае как да я открие. Последното нещо, което тя му бе казала, когато преследването на Ванс приключи, беше: „Приключихме не само с това, Тони“. И явно наистина го бе имала предвид. Беше прекъснала връзката си с неговия живот.
Първоначално той успяваше да разбере какво става с нея. Въпреки че през последните седмици, през които тя се водеше все още на работа в Брадфийлдската криминална полиция, тя беше в отпуск поради загубата на близък роднина, все пак беше длъжна да уведоми ръководството къде е. И тъй като Пола Макинтайър знаеше по-добре от повечето хора колко близки бяха Карол и Тони, тя не пропускаше да го уведоми за наученото. Карол беше наела един ведомствен апартамент в Брадфийлд за един месец, а после беше отишла да живее в дома на родителите си.