За първи път от месеци насам той наистина вярваше, че това е възможно.
55.
Марко щеше да я спаси. Мари не спираше да си повтаря тези думи като вълшебно заклинание. Марко щеше да я спаси. Тя изхлипа и се размести. Колкото и да се опитваше да се размърда, все някоя част на тялото й протестираше. Как беше възможно да причиниш на познат човек това, което й бе причинил той? Тя не беше някаква непозната, която да е отмъкнал от улицата. Беше личност, с име и място в неговия свят. Случилото се изглеждаше необяснимо в света на Мари, където животът беше приятен и поведението на хората беше предсказуемо и конвенционално. Тя не беше глупава. Знаеше, че има много хора, които живеят хаотично и постъпките им са нелогични, а често включват и насилие. Но до днес бе вярвала, че такива хора се намират на безопасно разстояние от спретнато очертаните граници на нейния живот.
След случилото се за нея нищо вече нямаше да бъде същото. Когато Марко успееше да я спаси от този ад, тя вече щеше да вижда света с други очи. Сега той сигурно се обаждаше в полицията. Щяха да я търсят. В наши дни имаше какви ли не начини за проследяване на хора. Навсякъде имаше камери. Щяха да разговарят с колегите й, с хората, които се качваха всяка сутрин и вечер по едно и също време в трамвая с нея. С продавачите в магазинчето за вестници. Все някой трябваше да е видял нещо. Или пък той, този побъркан човек, нямаше да издържи. Щеше да се издаде по някакъв начин, дори без да го съзнава. И тогава щяха да го заловят.
Не искаше да мисли за онова, което й беше причинил. За това как й бе удрял плесници и как я бе влачил по циментовия под, раздирайки болезнено кожата на крака й от бедрото до коляното. За ритниците и юмруците, с които я бе обсипал, когато тя се опита да му обясни кротко, че няма никаква представа как се приготвя стек, защото готвачът в семейството беше Марко. Той първо се бе изсмял недоверчиво, а после бе връхлетял като луд върху нея, удряйки я с ръце и крака.
Но тя нямаше да мисли за това сега. Щеше да се вкопчи в надеждите си. Марко щеше да я спаси. Той нямаше да се успокои, докато тя не се прибереше у дома. И нямаше да има нужда да му казва за онова, което се случи след побоя. Той нямаше да я разпитва за подробности. Никога нямаше да й се наложи да преживее повторно този ужас. Болката, унижението, нещата, които на Марко и през ум не му бе минавало да иска от нея — щеше да се принуди да ги забрави. Щеше да се държи като силна личност, защото беше такава. Не беше това, в което този звяр се опитваше да я превърне. Тя беше Мари Мейдър, съпругата на Марко. Който щеше да я спаси.
От разранените й устни се изтръгна стенание. Трябваше да бъде силна. Не биваше да се предава. Трябваше да бъде жената, която Марко обичаше. Трябваше да бъде достойна за него. Защото Марко щеше да я спаси.
Тогава капакът се отвори и решителността й се разколеба, когато го видя, надвесен над нея.
— Та какво каза ти по-рано? Нещо за онзи безполезен чекиджия, мъжа ти, че щял да те спаси?
Макар че всеки момент можеше да повърне от страх, Мари съумя да произнесе задавено.
— Ще ме спаси.
Той се приведе и се изсмя злобно в лицето й. Извади таблет и го обърна така, че тя да вижда екрана. Първоначално Мари не можа да осмисли видяното. А после осъзна, че това беше Марко. Той лежеше на пода в гаража им. Мари не разбираше нищо. После чудовището се приведе още по-ниско над фризера и тя видя по-ясно картината.
Устата й се разтвори ужасено.
— Не — каза тя, повишавайки тон в нежеланието си да повярва.
Той плъзна пръст по екрана, за да отвори следващата снимка.
— О, да. Както казах, преди си имала друг съпруг. Но той вече е мъртъв — и докато говореше, извади от джоба си електрошоковия пистолет. Ако щеше да му се наложи да го ползва пак, вероятно това беше моментът.
— Ти си го убил? Убил си моя Марко?
— Не ми се наложи. Готвенето му го е убило. Твоите изисквания са го убили. Няма да допусна да причиниш същото и на мен.
Тя не обръщаше внимание на думите му, съсредоточена изцяло в образа на екрана пред нея.
— Не — каза тя, този път още по-високо. — Не! — това вече беше вик, който секна мигновено, когато капакът на фризера се захлопна и тя отново потъна в мрак.
Значи в крайна сметка Марко нямаше да дойде да я спаси.
56.
Беше почти като преди, мислеше си Карол. Седяха с Пола и Стейси около масата в полунощ, пиеха кафе и обсъждаха текущо разследване в опит да го задвижат в правилната посока. Само че не беше същото. Тя само си внушаваше, че е така. Преди Тони нямаше да лежи в ареста, Крис да бъде подлагана на всевъзможни терапии, в спалнята на горния етаж да спи едно момче, а Елинор Блесинг да прави кафе в кухнята. А и Кевин и Сам, другите членове на отдела за особено тежки престъпления, бяха продължили напред и нагоре — тя нямаше представа къде се намираха сега и какво вършеха. Налагаше се да приеме, че е отворена нова глава, чиято връзка с миналото беше доста слаба.