— Благодаря, че дойде — обърна се тя към Стейси.
Стейси отвори елегантния си лаптоп.
— Пола ми обясни какво е станало с Тони. Исках да помогна.
„Пада ми се.“
— Разбира се. Той винаги е бил готов да ни помага според силите си.
Елинор влезе с поднос, на който имаше димящи чаши.
— Ето кафе за всички. Бих се разтревожила, че после няма да спите, но нали сте все ченгета — значи кафето ви действа също толкова слабо, колкото и на лекарите — тя им подаде чашите и постави на масата чиния с шоколадови бисквити. — За ваш късмет днес купих нови количества. Торин като че ли ги всмуква.
— Как е той? — Карол наля мляко в кафето си и го разбърка, после си взе бисквита.
— Не го познавам достатъчно добре, за да знам със сигурност — отвърна Елинор. — Разбира се, много е разстроен, но ми се струва, че всъщност не знае каква реакция се очаква от него. Няма опит в скръбта, от който да почерпи. Като че ли сам не може да разбере какво чувства.
— Все още е в шок — каза Пола, съхранявайки тайните му. — Вероятно още не е започнал да осмисля станалото.
— Горкото момче — обади се Стейси.
Карол се постара да не й проличи колко я изненада това, че Стейси проявява съчувствие към органична форма на живот. После си припомни разкритията на Пола — че Стейси, която беше някога компютърният гуру на отдела, сега поддържаше извънслужебни контакти със Сам Еванс — и може би в тях имаше дори романтична нотка. Ето още нещо, което напомняше, че сега не е като преди.
— Арестуването на невинен човек няма да помогне на разследването — каза тя.
— Вече казах колко съжалявам, че се стигна до тук. Опитах се да убедя Фийлдинг да изчака, но ми се струва, че плановете й са свързани с горните етажи. Иска да направи добро впечатление на шефовете — Пола поклати глава. — А Тони не си помага с нищо.
— Не съм очаквала някога да изпитвам благодарност заради познанството си с Бронуен Скот — каза Карол. — Остава ни само да подкопаем вашите аргументи, Пола — тя вдигна ръка, когато Пола понечи да възрази. — Не те обвинявам, знам, че зад всичко стои главен инспектор Фийлдинг. Казах „ваши“, защото ти си единственият човек тук, който официално е свързан със случая.
— Именно — отбеляза Стейси. — Аз всъщност не съм тук.
— Нито пък аз — намеси се Елинор. — Налага се и да поспя — тя целуна Пола по бузата. — Напускам ви. Не стойте будни до късно, дами — тя потупа Карол по рамото, когато мина покрай нея. Само преди ден Карол щеше да се отдръпне от докосването й. Сега усещането й се стори приятно.
Всички изчакаха учтиво Елинор да излезе от стаята, после Карол каза:
— Като начало предполагам, че никой от нас не вярва във възможната вина на Тони? — Пола я изгледа възмутено, Стейси завъртя очи към тавана. — Добре де, трябваше да попитам. Следователно моята работа е да омаловажа уличаващите го обстоятелства до такава степен, че Фийлдинг да се откаже да повдига обвинение срещу него.
— И нямаш много време за тази работа. Първото, което ще поиска тя утре, е да го разпита отново и според мен ще повдигне обвинение в края на разпита, ако Бронуен Скот не успее да й представи много солидна причина да не го прави.
— Ако докажем, че заключенията ви от резултата на ДНК-анализа са неоснователни, това ще бъде ли достатъчно солидна причина? — попита Карол със сладък глас.
Пола се поизправи на стола си.
— Какво искаш да кажеш?
— Той си спомни как петното се е озовало върху дрехата — Карол повтори онова, което Тони й бе разказал по-рано, докато Пола и Стейси клатеха невярващо глави. — Стейси, Пола ми каза, че си успяла да се добереш до данните, свързани с Надя Вилкова. Така ли е?
Стейси кимна.
— Не беше сложно — тя натисна няколко клавиша и обърна екрана към тях. На него се виждаше страница от бележник с календар. — Приложих и данните от лаптопа и телефона й, за да си съставим възможно най-пълна картина за ежедневието й. И така… — тя кликна върху нещо и образът се смени. — Мога да ви кажа какви са били деловите й ангажименти през всеки произволно подбран ден, кога е имала лични уговорки, какви съобщения е изпращала и получавала, същото се отнася и до съдържанието на електронната й поща.