— Казвала ли съм ти колко ме плашиш понякога? — обърната към Стейси, Карол вдигна признателно палец.
— Само трябва да внимаваме тя да си остане на страната на добрите — измърмори Пола.
— Следователно можеш да покажеш кога е била по работа в „Брадфийлд Мур“?
Стейси отново придърпа лаптопа към себе си. Почакаха, докато клавиатурата шепнеше под пръстите й, после тя отново обърна екрана към тях.
— Била е там пет пъти, откакто е започнала работа в компанията. Имала е срещи с Джоана Мур, медицински директор на болницата.
— Можеш ли да ми пратиш датите в мейл? Трябва да ги сравня с описанията на инциденти в болничния дневник. Една от тези дати трябва да съвпада с деня, когато Тони е бил ударен в лицето от пациент и от носа му потекла кръв.
Стейси изсумтя.
— Всъщност нищо не се променя, нали?
— Работата е там, че аз всъщност си спомням този случай — каза Карол. — Носът му беше подут и посинял като патладжан дни наред. Беше по някое време миналата година. Но не мога да си припомня по-точно.
— Бог ми е свидетел, такъв като него не можеш да си измислиш, и да искаш — измърмори Стейси.
— Ще ти позволят ли да видиш болничния дневник? — попита Пола.
— Ако Тони ме упълномощи, не виждам как ще ми откажат. Това е първото, за което ще се погрижа утре. Лошото обаче е, че в понеделник е имал среща с Уил Нютън в „Брадфийлд Крос“. Накрая напуснал срещата вбесен. Отишъл си у дома пеш, за да пропъди лошото си настроение, затова и няма алиби за времето, когато Бев е изчезнала.
Пола изпъшка и погледна открито Карол.
— Това, че няма алиби, всъщност не е учудващо. Липсва му времето, когато отделът за особено тежки престъпления все още функционираше. Сега, без нас, той няма кой знае какви социални контакти.
Карол знаеше какво се крие в действителност зад думите на Пола, но нямаше да допусне да бъде въвлечена в разговор на тази тема.
— Виж какво ще успееш да направиш.
Пола кимна, признавайки с крива усмивка, че не е успяла да подтикне Карол към откровеност.
— Искаш ли да накарам някой колега да провери записите от камерите в болницата и близките улици?
Карол кимна.
— Ако задействаш търсенето по официален път, реакцията ще е по-добра, отколкото ако аз се опитам да изтръгна нещо от болничните чиновници. Междувременно ще търсим експерти, които да дискредитират пръстовия отпечатък като доказателство. Защото очевидно отпечатъкът не е на Тони.
— Това не е достатъчно — каза Стейси, усуквайки кичур от гладката си черна коса около пръста си. — Ако се обясни причината за присъствието на кръвта и се отхвърли валидността на пръстовия отпечатък, това вероятно би убедило съдебните заседатели, че има разумни основания за съмнение, но няма да възпре Фийлдинг да повдигне обвинение срещу него.
Изражението на Пола беше мрачно.
— Още не съм се ориентирала напълно на новото място, но бих казала, че си права. Ако искаме да измъкнем Тони от ареста, преди тя да е повдигнала обвинение срещу него, се налага да намерим по-убедителен заподозрян.
Карол се приведе напред, опряла длани на масата, напрегната и съсредоточена.
— Тони е развил една теория въз основа на начина, по който убиецът се отнася с жертвите си — тя погледна Пола. — Нали знаеш налудничавата идея на Фийлдинг, че Тони избива жени, които приличат на мен, защото съм се разделила с него? Е, Тони предполага, че той не убива жертвите си, защото приличат на мен. По-скоро обяснението е, че ние — тоест аз и двете му жертви приличаме на жената, която той иска да убие в действителност.
— А какво го възпира да убие жената, която иска да убие в действителност? — Стейси потупваше полека с връхчетата на пръстите си по лаптопа — оживена и заинтригувана сега, когато вече й се предлагаше нещо ново, в което да забие зъбите си.
— Тони смята, че тя е успяла да го лиши от тази възможност.
— Причината може да е самоубийство, злополука, такива неща.
— Но е възможно тя вече да е мъртва. И да е умряла съвсем наскоро. Той смята, че ако открием нея, ще открием и убиеца.