Пола стана рязко и запали една ароматизирана свещ, която незабавно изпълни въздуха с празничното ухание на канела и червени боровинки. После извади цигара от пакета и я запали от пламъка на свещта.
— Дявол да го вземе — каза тя, след като вдиша дълбоко дима. — И как предлага да го направим?
Карол направи гримаса.
— Не успя да стигне до там.
— Много изненадващо.
Стейси се намръщи.
— Това е интересно предизвикателство. Надали можем да въведем „мъртва руса жена Брадфийлд“ в „Гугъл“ и да очакваме някакъв полезен резултат.
— Най-вероятно няма да излезе нищо, освен някой и друг тъп виц за блондинки — въздъхна Пола. — А това не ни помага по никакъв начин.
— Казах си, че може да се поровя из архивите на вестник „Сентинъл Таймс“. Имам предвид старите хартиени броеве, не онлайн версията — каза Карол. — Мисля, че продължават да ги съхраняват в централната библиотека.
— Ако поддържането им не е отпаднало покрай някоя инициатива на местната община за съкращаване на бюджета — отбеляза потиснато Пола.
— Сведенията там не могат да се нарекат изчерпателни — подчерта Стейси.
— Може и така да е, но в повечето фирми за траурни услуги предлагат съобщение във вестника като част от обслужването, и доста хора все още се възползват от това — отвърна Карол. — Това е най-доброто, което можем да направим.
— А аз ще се опитам да убедя Фийлдинг да не повдига обвинение на Тони още сутринта — Пола се прозя широко и разкърши рамене. — Съжалявам, момичета, но трябва да си лягам.
Карол стана.
— Блазе ти. На мен ми предстои да шофирам четиридесет минути, преди да стигна до леглото си.
— Имаме един диван, който става за спане — каза Пола. — Напоследък къщата се е превърнала в неофициален приют за безпризорни и самотници.
Карол се усмихна и поклати глава.
— Благодаря, но трябва да се прибера заради кучето. Аз съм новак в тази игра. Нямам представа колко дълго можеш да ги оставяш сами, без да пощръклеят.
— Къде я остави?
— В основното помещение на къщата. Не може да направи нищо друго, освен да дъвче магаретата за рязане на дърва и треските по пода.
— Толкова по-добре, предполагам.
— Ще я взема със себе си утре. Ще може да спи в „Лендроувър“-а, а по обяд ще я изведа на разходка.
— Сигурна ли си, че имаш право да я оставяш така? — попита угрижено Стейси.
— Не виждам защо не. Времето не може да се нарече топло, и, разбира се, ще оставя един от прозорците полуотворен. И ще я извеждам винаги, когато имам възможност.
Пола се изправи с усилие на крака.
— Всичко ще е наред. Радвам се, че дойде, Карол. Тони има нужда да бъдеш на негова страна.
Спокойното, дружелюбно изражение на Карол незабавно изчезна, раменете й се напрегнаха.
— Не съм на негова страна. Аз съм на страната на правосъдието, това е всичко. И когато си свърша работата тук, ще се върна към своя живот. Приключих с него, Пола. Приключих с Тони.
57.
Ден двайсет и седми
Беше вбесяващо. Защо жените бяха толкова глупави? Не е необходимо да си Айнщайн, за да прецениш, че ако съпругът ти е мъртъв, най-добре ще е да се представиш добре пред мъжа, склонен да заеме мястото му. Но тази мисъл като че ли не проникваше в дървената й глава. Беше я оставил на спокойствие през нощта, за да има време да пропъди мислите за Марко и да се адаптира към новата действителност, но му стана ясно, че е можел и да не си дава този труд.
Умишлено беше навил будилника за по-ранен час, за да й даде първия урок, преди да се заеме със задълженията си за деня. Но когато отвори капака на фризера, тя почти не реагира. Нямаше паника, ужас, обещания за покорство. Остана си свита в единия край на фризера, притиснала колене към гърдите си, обвила с ръце главата си. Той започна да й крещи, но тя не трепна. Като че ли изобщо не го чуваше. Беше чувал за кататонични състояния, но не му се вярваше, че се сблъсква с такова нещо в действителност. Беше убеден, че тя се преструва, затова й удари няколко плесници, за да я накара да се откаже. Но единственият резултат беше, че го заболя дланта. Тя не направи опит да се защитава или да се съпротивлява.
Опита се да й въздейства с електрошок и я хвърли на пода на гаража, но тя остана там, където я беше хвърлил, просната в неудобна поза на цимента. Той й изкрещя да се изправи, но тя не помръдна. Ритна я в кръста; тя се надигна и се отпусна като чувал с картофи. Не изпротестира, дори не простена.