— Трудно се изкореняват стари навици, Карол. Мястото ти не е от онази страна на масата — Карол понечи да стане, но Скот махна с ръка. — Няма проблем, нали сме сами тук. Остани си там засега.
Скот седна и си сложи очила с правоъгълни стъкла и тънки черни рамки. С тях изглеждаше като строга и сексапилна училищна директорка. Отвори една папка и започна да изучава съдържанието й страница по страница. Когато доведоха Тони, няколко минути по-късно, тя затвори папката и се изправи. Когато той пристъпи към масата, тя отиде до него и постави ръка над лакътя му.
— Как прекарахте нощта?
Той хвърли поглед към Карол, която не беше помръднала.
— Мина някак — каза той, заобиколи Скот и отиде да седне срещу Карол. — Не знам с колко време разполагаме, но има няколко неща, които трябва да ви кажа. Мисля, че убиецът е местен човек. Като се има предвид, че мъжете обикновено избират по-млади от тях жени, а той е избрал Бев за възможна сурогатна, бих казал, че е най-малко трийсет и петгодишен. Смущаваше ме и това, че жените явно не са се опитвали да избягат или да привлекат внимание към себе си, след като ги е натоварвал в колата. Бих очаквал да постъпят сведения от пешеходци, чули блъскане или викове от багажника на някоя кола, и в такъв случай Пола щеше да ги спомене. Затова се запитах дали не носи в онова метално куфарче пособия за анестезия — такъв преносим комплект, какъвто има в колите за спешна помощ. Това би обяснило едновременно защо той носи куфарчето и пасивността на жените. Те явно са в безсъзнание. Затова може би си струва да се провери дали от някоя от местните болници не е изчезналото подобно куфарче?
— Като се вземат предвид професиите на жертвите, самият той би могъл да е медицински работник — отбеляза Карол.
Тони прокара пръсти през косата си.
— Не мисля така. Бих казал, че работи в офис, че е някакъв вид чиновник. Но ти може и да си права — добави той припряно.
„Опитва се да се подмаже. Жалка картина“. Карол реши да не забравя това. Пола би могла да подхвърли идеята на Фийлдинг — така би създала впечатление, че е на страната на шефката си. Тя погледна Скот, която седеше от другата страна на масата.
— Може ли да получа един лист? — Скот откъсна страница от бележника си. — Трябва да ми дадеш писмо, което да представя в болницата „Брадфийлд Мур“, когато поискам да потърся в болничния дневник описание на инциденти с твое участие. Имаме датите, когато Надя Вилкова е имала срещи там, и ако успеем да докажем съвпадението на някоя от тях с инцидента, това ще подкопае основанията на Фийлдинг за арест. — Още преди тя да довърши, той вече пишеше.
— Ако успеем, те ще трябва да ме пуснат, нали?
— Не е задължително — отвърна Скот. — Особено като се вземе предвид, че все отнякъде ще изтече информация, в интернет или в местните медии, че са арестували известна личност като вас.
— Известна личност — аз?
— В света на криминалистиката вие сте върхът. Профайлър, превърнал се в престъпник? Можете ли да си представите нещо по-впечатляващо?
Той я изгледа потресен.
— Ще ме има навсякъде по вестниците, нали? Като онзи нещастник от Бристъл, когото представяха като чудовище само защото имал странна прическа28?
Скот въздъхна.
— Вероятно. Засега не ми се е обаждал никой. Но Фийлдинг се постара да не вдига шум около ареста, а сержантът, който беше дежурен тази нощ, е известен с ненавистта си към медиите. Но това няма да продължи, когато застъпи дневната смята. Почти сигурно ще ви накиснат. Ще разровят отново цялата история около Джако Ванс — тя кимна към Карол. — Възможно е да тръгнат и подир вас.
— Ще ми бъде много приятно — каза тя мрачно.
Тони се подписа и подаде листа на Карол.
— Потърси Маги Спенс, заместник-директора. Тя ме харесва и сигурно ще помогне.
— За разлика от шефа ти — каза сухо Карол. Тя знаеше за общото им минало. Властта никога не прощава на онези, които познават малките й, мръсни тайни.
28
Във връзка с убийството на Джоана Йейтс в Хампшър през 2010 година полицията арестува първоначално Крис Джефърис, ексцентричен преподавател по английски, който понякога боядисвал косата си в синьо, и медиите незабавно се заемат с външния му вид. Впоследствие се оказва, че Джефърис е невинен, истинският убиец, индианеца Винсънт Табак, прави самопризнания, а Джефърис осъжда за клевета някои медии, раздухвали истерията около неговата личност, сред които „Дейли Мирър“ и „Съндей Телеграф“. — Б.пр.