Той се усмихна иронично.
— Новината ще му достави невероятно удоволствие — той направи жест, с който обхвана потискащата обстановка.
— Междувременно сигурно са получили разрешение за обиск — каза Скот, явно нетърпелива да ги насочи към сериозната работа, която трябваше да свършат тази сутрин. — Вече вероятно преравят дома и офиса ви. Ако има нещо, което не искате да открият, сега е моментът да ни го кажете — тя повдигна едната си вежда и го погледна.
Тони сви рамене и разтвори ръце в жест, подчертаващ откровеността му.
— Пожелавам им късмет. Ако намерят диска с играта „Tomb Raider“, ще им бъда вечно благодарен — той се усмихна измъчено. — Наистина нямам мрачни тайни. При мен не може да се говори за скрити дълбини, най-много за скрити плитчини.
Карол реши, че е чула достатъчно. Избута стола си назад и прибра писмото на Тони в чантата си.
— Сега, ако няма друго, което според теб трябва да знам, си тръгвам. Трябва да потърся някои неща, а времето си тече. А трябва да разходя и кучето.
— Куче ли? — повтори недоумяващо Тони.
— Ще ви се обадя по-късно, за да разкажа какво е станало — каза Скот, но вече говореше на гърба на Карол.
Тони провеси нос, когато Карол излезе от стаята за разпити. В присъствието на Бронуен Скот той се чувстваше нервен и не на място — като че ли никога не би могъл да осигури на тази жена отговорите, които искаше. Той проследи с поглед затварянето на вратата и каза:
— Тя има куче?
Скот го погледна едновременно озадачено и развеселено.
— Нямам представа как е организирала личния си живот Карол.
Тони направи гримаса.
— Очевидно аз също. Е, какво ще стане сега?
— Фийлдинг отново ще ви разпита. Освен ако не се е добрала до нещо ново, за което ние не знаем, тя най-вероятно ще повтори вчерашните си въпроси, а вие ще казвате „без коментар“ на всичко, което ви каже. Ще се опита да ви обърка, да ви провокира. Но вие не бива да го допускате.
— Ще си представям, че тя е пациент. Те обикновено се опитват да отклонят вниманието от заболяването си, като ми задават въпроси. Доста ме бива да избягвам отговорите — той сведе поглед към масата. — Съзнавам, че не бива да приемам това лично, но не мога да не се почувствам засегнат от бързината, с която Фийлдинг е решила да ме арестува. Наречете ме сантиментален, ако искате, но бих очаквал тя да прояви известна толерантност към мен. Искам да кажа, участвал съм пряко в толкова много разследвания, та бих си казал, че ще поразмислят, преди да решат, че съм сериен убиец — той срещна погледа й. По лицето му бе изписано огорчение.
— Фийлдинг иска да демонстрира пред шефовете колко независимо разсъждава. А може би иска същевременно и да помрачи донякъде блясъка на постиженията на Карол. Затова държи толкова Пола да е в нейния екип. Фийлдинг иска да остави впечатлението, че при нея се вкарват обратно в пътя ченгетата, заразени от склонността да работят като единаци.
Тони успя да се усмихне уморено.
— А пък си мислех, че психологът тук съм аз. Е, мислите ли, че ще повдигнат обвинение срещу мен?
— Мисля, че ще се опита да ви задържи до последната възможна минута. Ще убеди някой друг главен инспектор да изиска задържането ви за нови дванайсет часа, и така ще стигнем до утре сутрин. Тогава или ще ви обвини, или ще ви освободи, или, ако е убедена, че пръстовият отпечатък и резултатът от ДНК-анализа са достатъчни, ще се обърне към прокуратурата, за да изиска удължаване на срока за арест. А тогава ние трябва да извадим цялата оневиняваща информация, която Карол ще е събрала, плюс някакви данни от експерта по пръстови отпечатъци, когото колегите ми ще намерят, и тогава ще ви освободят с уговорката, че трябва да останете на разположение на полицията. Ако изчакаме и постъпим по този начин, оневиняването ви ще бъде по-публично.
— Това звучи добре.
Скот вдигна ръка с изпъната длан и я позавъртя в китката.
— И да, и не. Оневиняването е по-публично, но лошото е, че така медиите и виртуалното пространство ще имат на разположение пълния двайсет и четиричасов новинарски цикъл, за да ви разкъсат на парчета.
— Доколкото разбирам, те ще ме разкъсат така или иначе, така че колкото повече публичност се даде на освобождаването ми, толкова по-добре, не е ли така? Или предполагате, че няма да ме пуснат?
Скот изкриви неуверено уста.