Онзи, който седеше по-близо до вратата, откъсна поглед от монитора и повдигна рунтавите си вежди.
— Вие трябва да сте новият помощник, нали? Макинтайър, прав ли съм?
Пола се изкуши да го среже с едно рязко „за вас съм сержант Макинтайър“, но не познаваше обстановката, затова се задоволи само да отвърне:
— А вие кой сте?
Той отметна кичур гъста черна коса от запотеното си чело.
— Детектив Нат Коуди — после махна широко с ръка. — А това е криминалният отдел на участъка на Скенфрит Стрийт. Само че колегите са навън по работа. Убийство в Гартънсайд.
Отидоха надеждите за един спокоен ден.
— Там ли е и главен инспектор Фийлдинг?
Коуди й отвърна с лека, крива усмивка.
— Съобразихте мигновено. Освен това тя не е във възторг, че трябваше да тръгне без новия си помощник — рунтавите вежди отново се повдигнаха. Той явно се забавляваше.
Пола нямаше намерение да му дава обяснения.
— Ще ми дадете ли адреса?
— Роситър Стрийт, Гартънсайд.
— Не разполагаме ли с номер?
Той се ухили.
— Там номерата са паднали от вратите още преди години. Къщите са подготвени за разрушаване, чакат само общината да отдели пари за булдозери. Ще разпознаете местопрестъплението по суматохата.
Така и стана. Пола заобикаляше локвите и дупките по настилката, после се изкачи по металните стъпала към подвижната централа. Когато влезе, видя една дребна жена да нахлузва защитния гащеризон. Жената спря за миг, за да я огледа от горе до долу.
— Макинтайър?
Очевидно това обръщение беше обичайно по тези места.
— Точно така. Главен инспектор Фийлдинг?
— Аз съм. Много мило, че решихте да се присъедините към нас. Обличайте се колкото е възможно по-бързо.
Имаше нещо птиче у главен инспектор Фийлдинг — и то не се дължеше само на дребния й ръст и фините кости. Очите й се стрелкаха, докато продължаваше да навлича гащеризона, движенията й бяха бързи и резки, заради което Пола я оприличи на кос, който рови земята за червеи.
— Вземах показания от свидетел. Става дума за изчезнало лице.
Пола прехвърли гащеризоните. Фийлдинг беше докопала единствения с малък размер. Тя се задоволи със среден и се зае с неудобния процес на навличането му.
— Това не съответства на чина, за който получавате заплата — шотландският акцент на Фийлдинг беше от меденоизкустителния вариант, не онзи, агресивният, който кара думите да падат тежко като тухли.
— Оказа се, че познавам момчето, което бе дошло да съобщи за изчезването. Познавам дори изчезналата му майка. Казах си, че ще спестя време, ако се заема с това, тъй като служителят в приемната се беше заинатил да спази изискването да се изчака едно денонощие.
Фийлдинг издърпа ципа до малкия си бюст. Смръщи се така, че гладката й кожа се превърна в релефна карта, изпъстрена с вдлъбнатини и гънки.
— Това е, защото е бил обучен да спазва протокола. А протокола е създаден, за да се избегне опасността детективи като нас да си губят времето с издирване на хора, на които им е хрумнало да не се приберат една вечер у дома.
Пола пъхна и втория си крак в крачола, раздразнена от начина, по който панталонът се усукваше около коляното й.
— Доколкото ми е известно, когато изчезването излага на опасност дете или уязвим възрастен, се намесваме незабавно — от служебните клюки знаеше, че Фийлдинг има деца. Би трябвало да прояви разбиране.
Фийлдинг изсумтя.
— Явно от доста време не сте работили без специални правомощия, Макинтайър. Разглезили сте се в отдела за особено тежки престъпления — тя направи гримаса. — В един идеален свят бихте имали право. Но ние не живеем в идеален свят. Съкращенията на работна сила и разходи ни поставиха в много тежко положение. — Тя отново се намръщи и погледна мрачно с кафявите си очи на Пола. — Не разполагаме с достатъчно хора, за да се намесваме прекалено рано в случаи на изчезване. Оставяме тази работа на униформените колеги. Вие сте ми необходима тук, вместо да се носите подир някой си, който вероятно по свой избор не се намира там, където се очаква да бъде — тя вдигна ръка, за да попречи на Пола да заговори. — Знам, причините за такъв избор обикновено са ужасни. Но ние не работим в социалните служби.