Но по някаква причина й се струваше, че никой няма да обвини Фийлдинг за това.
61.
Ободрена от успеха си в „Брадфийлд Мур“, Карол бързаше да отиде в централната библиотека, за да продължи със следващия етап от търсенията си. Но животът й вече не беше толкова прост, какъвто беше допреди няколко дни. Нямаше как да насочи колата право към библиотеката и да се зарови във вестниците, прекарвайки там толкова време, колкото й беше необходимо за справката; трябваше да се съобрази и с Флаш.
Изпрати съобщение на Бронуен, за да я осведоми за резултата от посещението си в болницата, после пусна Флаш да потича, а тя самата повървя стотина ярда нагоре и надолу по пътя. Както и преди, кучето тичаше надалеч, но винаги се връщаше, за да се убеди, че Карол е все още там, и че е невредима. След тази втора разходка Карол реши, че може да остави кучето само в „Лендроувър“-а за известно време. По-късно можеше да я заведе до канала и да я остави да потича по крайбрежната пътека, на безопасно разстояние от уличното движение.
Карол остави „Лендроувър“-а в един многоетажен паркинг до библиотеката, и отвори леко единия прозорец, за да осигури въздух на кучето. Масивната викторианска сграда на библиотеката винаги й бе вдъхвала страхопочитание. Цветът на гладките мраморни колони, стълбището и ламперията по стените имаше оттенъци, които тя бе свикнала да свързва с онези старомодни месарници, където месото е подминало първата си преснота. Във внушителното фоайе нямаше книги, които да поглъщат шума, и всеки звук сякаш се усилваше от твърдите повърхности, отвсякъде се носеше ехото на крачки и откъслечни разговори.
Тя забърза по стълбите към осмоъгълната галерия, където се намираха произведенията на местни автори. Стените бяха покрити с рафтове от пода до тавана — като се започне с кожените гръбчета на прастари издания в единия край и се мине през нещо като хронологичен каталог на книжните подвързии, до частни издания на мемоари, подвързвани с текстилни ленти.
В далечния край на галерията имаше редица дървени маси, достатъчно широки, за да може на тях читателите да преглеждат големите подвързани томове с годишниците на вестниците. Тук бяха и досегашните тазгодишни броеве на „Брадфийлд Сентинъл Таймс“, събрани по седмици и прикрепени към дълги дървени летви. Карол намери свободно място и влезе с таблета си в интернет през акаунта на библиотеката. След това се зае да разглежда вестниците от миналата седмица, вървейки в търсенето назад от деня преди изчезването на Надя Вилкова.
Тя се задълбочи в страниците с местни новини, проверяваше и най-дребните съобщения. После се прехвърли на страниците, на които се публикуваха съобщения за раждания и сватби, както и некролози. Беше решила, че петдесет години е разумна горна граница за възрастта на жената, която търсеше. Когато попаднеше на жена в подходящата възрастова група, се обръщаше към таблета и влизаше в онлайн версията на вестника за същия ден. Отпред и няколко месеца „Брадфийлд Сентинъл Таймс“ предлагаше на лицата, публикуващи обяви в секцията „Сватби, раждания и погребения“ и възможността да поместват снимки в онлайн версията на вестника. Беше хитър търговски ход — това не струваше нищо на вестника, но създаваше усещане за добронамереност. Сега вече близките и приятелите на покойниците подбираха снимка, на която починалият се е харесвал, и я поместваха във виртуалното издание на вестника. Затова и Карол успяваше да провери веднага дали починалите жени са били руси.
Беше бавен процес, изискващ съсредоточаване. До обяд беше попаднала само на две потенциални кандидатки. Едната беше починала на четиридесет и четири години, след дълга битка с рака. „Любима съпруга на Тревър, майка на Грета, Гуинет и Гордън, баба на Адел. Споменавана с тъга от приятелите си от отбора по дартс на срещите им във «Флийс».“ Карол имаше чувството, че русият цвят на косата й не е естествен. А и някак не й се вярваше, че един убиец като описаният от Тони, който е държал маниакално да упражнява контрол върху всичко около себе си, би позволил на жена си да участва в отбора по дартс на някоя кръчма.
На пръв поглед другата беше по-обещаваща. Жената е била трийсет и петгодишна, и загинала с двете си малки деца при верижна катастрофа на магистрала М-62. Карол остана с впечатлението, че е била естествено руса. За нея нямаше съобщение в секция „Раждания, сватби и погребения“ — само материал във вестника за катастрофата, случила се късно през нощта. Един шофьор на камион бил в критично състояние, двама мотористи също бяха пострадали при сблъсъка. Очевидец твърдял, че камионът се отклонил без предупреждение към крайната лента и после се блъснал в мантинелата. На снимката жената седеше с бебе на скута, беше притиснала малко по-голямо дете към себе си. Според Карол изглеждаше доста напрегната, но хората нерядко изглеждат неестествено, когато позират за снимка.