Коуди се почеса с химикалката по главата, после я захапа като пура.
— Може да е решила да кръшне — да отиде някъде с мъжа си, да се позабавляват — каза Пола, макар че изобщо не вярваше на думите си.
— Възможно е, само че нали току-що е започнала работа на такава важна позиция — „стратегическа“, както се изрази онзи Морисън. А има и още нещо. Тя е трийсет и еднагодишна, руса, синеока, средна на ръст, нито слаба, нито пълна — при това е делова жена. Отговаря на нашия профил по всички точки.
Пола почувства прилив на адреналин.
— Което би означавало, че заподозреният, когото сме арестували, не може да е убиецът — тази констатация я накара да се усмихне неволно.
Коуди направи гримаса.
— Не е задължително. Обадих се на този тип, Морисън. Тя си е тръгнала от офиса един час преди Хил да влезе тук. Ако ги държи пленени някъде, преди да ги убие, може да я е скрил, преди да тръгне насам — сега беше негов ред да се усмихне. — Такава наглост би била типична за един истински сериен убиец, нали?
— Само на кино — каза сухо Пола. — Фийлдинг знае ли вече за това изчезване?
Той поклати глава.
— Известието се получи съвсем скоро.
— Добре. Пратете в дома й двама полицаи, за да проверят дали господин и госпожа Мейдър не са решили просто днес да не стават от леглото. Междувременно проверете имената на новопостъпилите пациенти в „Брадфийлд Крос“. Може Мейдър да е моминското й име и когато е постъпила, да е дала името на съпруга си. Проверете дали е постъпвала жена със съмнение за спукан апандисит. Трябва да сме направили всички предварителни проверки, преди да обезпокоим главния инспектор с тази история.
Сама не знаеше какво да очаква от тази нова информация. Но ако имаше и минимален шанс това да й помогне да оневини Тони, Пола щеше да проучи живота на Мари Мейдър до най-малката подробност.
Годините, през които често й се бе налагало да участва в рисковани операции, казаха своето, и застанала лице в лице с опасността, Карол реагира инстинктивно. Тя изкрещя заплашително и се хвърли към Тейлър. Целта й беше да го накара да загуби равновесие. Но и той реагира светкавично и стреля с пистолета, преди тя да измине няколкото фута, които ги разделяха. Викът й секна рязко, но инерцията движеше тялото й напред и той протегна ръце, за да я хване, преди тя да падне на земята. Залитна от силата на удара, но успя да не падне, а само се блъсна тежко в „Лендроувър“-а.
Тейлър се озърна бързо, но като че ли никой не ги беше забелязал. Той повлече Карол към задната част на „Лендроувър“-а, а междувременно умът му светкавично прехвърляше възможностите. Веднага щом успееше да отвори багажника, щеше да бъде защитен от любопитни погледи. Можеше да я натика отзад и да импровизира. Ако нямаше с какво да я завърже, можеше да удари главата й в пода, за да остане тя в безсъзнание, докато той успееше да я откара до дома си. Щеше да покаже на тази кучка с какъв мъж си има работа. За каква се имаше тя — да го следи през половината град, като че ли беше някакъв долнопробен престъпник? Е, сега я беше спипал. Скоро щеше да й покаже кой е шефът. А го очакваше и едно допълнително удоволствие — да открие коя е и с какво се занимава.
Тейлър посегна и бутна дръжката на вратата нагоре. Тя не поддаде и той изпъшка от усилие. Докато той се бореше с вратата, Карол си възвърна контрола над крайниците. Тя замига в продължение на няколко секунди, докато той се опитваше да хване по-удобно електрошоковия пистолет. Съзнанието й се възвърна светкавично. Ръката й, висяла безпомощно край тялото, се вдигна със замах и юмрукът й попадна върху ухото на Тейлър.
Той извика и инстинктивно притисна ръка към тази страна на главата си, изпускайки пистолета. Карол видя как пистолетът падна, но нямаше как да се добере до него, защото Тейлър все още я държеше с другата си ръка. Тя дръпна назад ръката си, за да му нанесе нов удар, но той забеляза движението й и я стисна за китката.
Карол нямаше скрупули, задължаващи я да се бие по правилата. Тя сведе глава и заби зъби в китката му, стискайки челюсти с все сила, като същевременно заби рязко коляно между краката му и доволно почувства, че ударът е право в тестисите. „Копеле, копеле, копеле“. Дъхът на Тейлър излезе с протяжен писък и той я пусна, но заби юмрук в стомаха й. Дъхът й секна от острата болка. Тя инстинктивно отпусна челюсти и се опита да си поеме въздух. Двамата се люшкаха на краката си като окъснели пияници.