Карол се хвърли на земята, за да вземе пистолета. Но той не се предаваше. Когато пръстите й се сключиха около черната пластмаса, той настъпи китката й, и цялата й ръка отмаля. Тейлър се приведе, вдигна пистолета и изсъска:
— Мръсна кучка — и натисна спусъка. Тръпка премина по тялото й, после тя притихна.
Този път той щеше да отвори вратата на „Лендроувър“-а, преди да я вдигне. Натисна отново с всички сили дръжката нагоре.
Но в момента, когато дръжката поддаде, тежката метална врата се блъсна силно в Тейлър, ръбът й го удари в челото. Той се хвана за главата и залитна, препъна се в проснатото тяло на Карол и падна тежко на земята. Една черно-бяла космата светкавица излетя от багажника и се блъсна в гърдите му, притискайки го на място. В момента, когато се удряше в бетона, Тейлър чу гърленото, заплашително ръмжене на враждебно настроено куче. Махна ръка от цицината на челото си и видя оголени, блестящи бели зъби на инчове от лицето си. Тогава закрещя.
Отпаднала, но в състояние да се движи, Карол се изправи с усилие и завика „Помощ!“ с всичка сила. Какво, по дяволите, трябваше да направи сега? Нямаше белезници, нямаше и право да арестува. Тейлър се гърчеше в краката й и крещеше срещу Флаш, която продължаваше да стои с лапи на гърдите му, пречейки му да се изправи, а от муцуната й капеха лиги върху лицето му. Двама души се бяха отделили от сергията за хотдог и тичаха към тях. Карол бръкна в колата и измъкна прекрасния нов чук, който си беше купила само преди няколко дни. Не беше тежък, но тя беше наясно, че ако си го постави за цел, може да нанесе с него сериозни щети. Извади със свободната си ръка телефона и се обади на Пола. Нещо й подсказваше, че й предстои дълга нощ.
65.
Ден двайсет и осми
Когато Карол й се обади, Пола не загуби нито миг за обяснения. Извика на Коуди да я последва и затича към колата си, форсира двигателя, докато Коуди се качи до нея. Излетяха от паркинга сред свистене на гуми. За разлика от онова, което се случва в полицейските телевизионни сериали, Пола не остави кризата да се развива в произволна посока, докато тя стигне там. Обади се в централата по радиостанцията и предаде да изпратят най-близката патрулна кола на паркинга на строителния хипермаркет.
Когато патрулната кола пристигна на паркинга, полицаите откриха някакъв обзет от ужас мъж, притиснал към себе си кървящата си китка, който седеше на земята до един „Лендроувър“. Над него се беше надвесила руса жена и размахваше яростно чук, който приличаше по-скоро на играчка, а от джоба й се подаваше електрошоков пистолет. До нея стоеше черно-бяло куче и ръмжеше, оголило зъби. Около тях се бяха подредили в полукръг мъже с ватирани якета и футболни фланелки, някои дъвчеха хамбургери.
— Стрелял по нея с шибан електрошоков пистолет, ето каква е работата — обади се един от зяпачите, без да го питат, когато двамата униформени полицаи приближиха, с ръце на коланите, готови да действат.
Жената се извърна и шофьорът, посивял ветеран от Пътна полиция, рязко си пое дъх.
— Главен инспектор Джордан! — каза той. — Госпожо…
— Вече не съм главен инспектор — каза Карол. — Това е Гарет Тейлър. Струва ми се, че сержант Макинтайър ще иска да го разпита във връзка с две убийства.
— Това е гротескно! — развика се Тейлър. — Тя ме нападна, не аз нея. У кого е пистолетът, за бога?
Никой не му обърна внимание, като изключим кучето, което изръмжа. Карол продължи невъзмутимо:
— Но тъй като той току-що се провини в нападение и опит за отвличане, ви предлагам да му сложите белезници и да го държите в колата си, докато сержант Макинтайър пристигне — тя се усмихна сладко. — Разбира се, не искам да ви уча как да си вършите работата.
Усмивката на полицая беше отражение на нейната.
— Не бих могъл да се изразя по-точно от вас, госпожо — той понечи да изправи Тейлър на крака, но Тейлър започна да се съпротивлява, твърдейки на висок глас, че е невинен. — Може би искате да добавя към списъка с обвинения и съпротива при арест? — изръмжа полицаят и го дръпна за ръцете, без да обръща внимание на болезнения вой, който се изтръгна от него.
Щракна белезници на китките му, без да се старае да избегне кървящата рана от ухапване на едната. После го избута пред себе си към колата на Пътна полиция и го натика на задната седалка, подминавайки с безразличие изредените от Тейлър оплаквания. Карол седна на ръба на отворения багажник, видимо облекчена. Кучето скочи до нея и близна ухото й, като че ли за да я успокои.