Полицаите обикаляха сред насъбралите се мъже, записваха си адреси и нахвърляха някои първоначални показания. После пристигна Пола с Коуди. Тя дотича до Карол.
— Добре ли си?
Карол кимна.
— Добре съм. Виж само тези хора. Постепенно е започнало да им се изяснява, че са свидетели на нещо, благодарение на което ще ги черпят с бира в кръчмите години наред. От сега ги чувам: „Разказвал ли съм ви как участвах в залавянето на сериен убиец?“ А всъщност истинският герой е Флаш. Тя ме спаси — тя разроши козината на кучето. — Можеш да го задържиш най-малкото за нападение и опит за отвличане.
— Чудесно си се справила — каза Пола. — Това ще е достатъчно, за да получим разрешение за обиск на дома, колата и работното му място.
— Дори такъв кон с капаци като Фийлдинг не може да си затвори очите пред това — каза Карол.
Пола поклати глава.
— Освен ако не реши, че той и Тони са съучастници.
— Струва ми се, че това би било прекалено дори за нея.
— На твое място не бих разчитала на това.
— Ще го прибереш ли за разпит?
— Ще изпратя Коуди да го откара в участъка. Аз искам да бъда с хората, които ще претърсват къщата… — телефонът й иззвъня и тя го извади. Докато слушаше, лицето й помръкна. — Разбирам. Съобщете направо на главен инспектор Фийлдинг, аз съм ангажирана с друга линия на разследването. И направете необходимото, за да има на разположение хора за оглед на местопрестъпление — Пола приключи разговора, притвори очи и си пое дълбоко дъх.
— Нещо лошо ли е станало?
— Този случай става все по-ужасен. Имахме подозрения, че може да е изчезнала и трета жена, затова изпратих патрулна кола до дома й. Полицаите ми се обадиха току-що, за да ми съобщят, че ако съдят по това, което виждат през прозореца на гаража, вътре лежи мъртъв мъж. Като че ли съпругът на Мари Мейдър е пречел на този мръсник да осъществи намеренията си — тя посочи с палец зад гърба си, към патрулната кола. — За мен ще бъде удоволствие да докажа вината му.
Селцето Банъм като че ли беше последното място, където хората биха очаквали да открият сериен убиец. То се намираше на самата граница между Йоркшър и Ланкашър и беше променяло принадлежността си при всички правителствени реорганизации, още откакто тук бе бушувала Войната на Розите. Сиви каменни къщи очертаваха триъгълник около селската морава, в единия връх на триъгълника се издигаше църква от времето на норманите. Отвъд центъра на селото за последните триста години се бяха натрупали като злокачествени образувания скупчени тук и там къщи в миш-маш от стилове, създали по някакъв начин характерния му облик през вековете. Благодарение на дълбоко врязалата се долина, отделяща го от разлива на урбанизацията, селцето все още не беше погълнато от разрастващия се Брадфийлд. Банъм със сигурност беше едно от най-търсените места за живеене в областта, макар да не беше много лесно да живееш там и да работиш в града.
От друга страна, ако човек искаше да държи незабелязано в дома си пленница, това село беше много по-подходящо за тази цел от която и да било част на града. Защото Банъм беше село само по име. Тук нямаше и следа от онази задружност, която свързва обитателите на истинските села. Тук никой не се интересуваше от другия. Никой не знаеше с какво се занимават другите. Никой не знаеше кога съседите му заминават на почивка или пък къде отиват. Селото нямаше естествен център — нямаше кръчма, в която хората да се събират за традиционните викторини, нямаше зала за тържества, нямаше филиал на Женския институт29, клуб на пенсионера или подразделение на скаутската организация за момичета „Браунис“. Самостоятелните вили и къщи бяха изолирани и недостъпни. На такова място избират да живеят хора, които държат да направят впечатление. Освен това тук хората обикновено се задържаха за по няколко години, не повече.
Когато навлезе с колата в селото, Пола си каза, че навремето би я привличала възможността да живее на такова място, където анонимността е гарантирана. Никой да не знае, че тя е ченге, никой да не разпитва за жените, които понякога пристигаха в дома й през уикендите и оставаха да нощуват. Но това беше по времето, когато тя позволяваше на притесненията да ограничават живота й. Отдавна не беше изпитвала такива чувства. И причина за това бяха до голяма степен Карол Джордан и нейният отдел за особено тежки престъпления.
29
Британска женска организация, основана през 1915 г. с основната цел да подпомогне възстановяването на селските общности и да поощри участието на жените в производството на храна по време на Първата световна война. Междувременно целите й са станали много по-обхватни и в момента е най-голямата женска доброволческа организация на територията на Обединеното кралство. — Б.пр.