Последните метални плоскости бяха положени и сега вече имаше възможност да се стигне до вратата. Ръководителят на екипа отвори вратата пред нея със замах и Пола прекрачи прага.
На пръв поглед това беше обикновен гараж на къща в предградията. Инструменти и градински сечива висяха, спретнато окачени по местата си. Работен тезгях, наредени един върху друг сгъваеми градински столове. Голям фризер, тип ракла.
А после, при по-внимателен оглед, се виждаха предварително накъсаните парчета изолирбанд, провиснали от един рафт. И следите от кръв, и късчетата от нещо, много напомнящо на кожа, закачили се по грапавините на грубия циментов под. И металните халки, завинтени на три стратегически подбрани места.
— О, по дяволите, фризерът! — каза тихо Пола и тръгна да прекосява гаража.
— Чакайте! — извика специалистът по огледите. — Може да унищожите доказателства!
— В този фризер има жена! — изкрещя през рамо Пола и затича. Кръвта и адреналинът пулсираха в главата й. Тя вдигна капака. Уплътнението поддаде с шум, който отекна като гръм в ушите й. И Пола видя пред себе си Мари, сгушена в зародишна поза, в локва от кръв и урина. Руса, насинена, пребита. Неподвижна като смъртник. Пола посегна към нея, докосна топла плът, долови трепкането на пулс под челюстта й.
— Измъкнете я от тук, по дяволите, жива е още!
— Трябват ни снимки! — изкрещя аналитикът в отговор.
— Тук съм — обади се видеооператорът. — Отстъпи назад за малко, Пола.
Макар че всичките й инстинкти я тласкаха да възрази, Пола се подчини — но само за толкова време, колкото бе необходимо, за да се преброи до пет. После вече им крещеше да доведат помощ, да повикат линейка, да извадят Мари Мейдър от онова, което е трябвало да бъде неин ковчег, за да бъде върната към живота.
В участъка на Скенфрит Стрийт Фийлдинг упорито игнорираше факта, че все още държи Тони Хил в ареста, макар че стрелата на компаса се беше завъртяла неумолимо и вече сочеше в съвсем различна посока. Днес трябваше да бъде нейният голям ден, днес трябваше да се състои пресконференцията, на която тя щеше да съобщи за ареста на известна личност по обвинение в извършването на две убийства. В нейното съзнание това беше моментът, доказващ, че тя е способна да извърви пътя до върха.
Вместо това й се наложи да изслуша жалките опити на Бронуен Скот да отхвърли доказателствата срещу Тони с някаква невероятна история за кървене от носа и сблъсък в коридора на болницата. Историята очевидно беше скърпена и щеше да се разпадне при по-старателна проверка, но проверката щеше да отнеме време, а часовете минаваха. Очевидно това беше тактически ход с цел тя да не може да повдигне обвинение срещу него и да бъде принудена да го пусне с уговорката, че ще бъде на разположение. Което пък щеше да даде възможност на тази кучка Скот да свика своите така наречени експерти, за да хвърлят съмнение върху валидността на пръстовия отпечатък.
А сега и Макинтайър беше хукнала на своя глава по нова следа — заради някаква глупост, чийто смисъл Фийлдинг не можеше да си изясни. От помощника на главния инспектор се изискваше да бъде верен и да не задава въпроси, но Фийлдинг започваше да си мисли, че верността на Макинтайър съвсем не беше насочена към нея. Как иначе бе станало така, че Карол Джордан се появи в участъка заедно с Бронуен Скот посред нощ, без Хил да се е обадил дори веднъж по телефона? Когато тази история приключеше, Макинтайър трябваше да бъде прехвърлена в друг отдел, а Фийлдинг щеше да си намери помощник, който оценяваше привилегиите да бъде толкова близо до самото сърце на разследването.
В този момент самата Макинтайър влетя в стаята на отдела. Фийлдинг отвори вратата на кабинета си точно навреме, за да чуе думите на сержанта:
— Хусаин, Уд — имаме още данни от системата за автоматично разпознаване. Вижте дали можете да засечете Тейлър близо до някое от местата, където бяха изхвърлени труповете, или там, където жените са били отвлечени. Нека един от вас да провери дали междувременно някой не е бил спипан да кара колата на Бев Макандрю. Искам да знам откъде са я откраднали.
Фийлдинг си пое дълбоко дъх.
— Макинтайър? В кабинета ми.
Пола затвора вратата зад гърба си.
— Открихме Мари Мейдър.
Фийлдинг изглеждаше зашеметена.
— Защо никой не ми е казал?
— Идвам от болницата — отвърна Пола. — Сигурно хората от екипа са мислели, че аз ще ви уведомя. И точно това правя сега — тонът й граничеше с безочливост.