Джеймс Блейк въздъхна тежко и стана. Отвори един шкаф и загледа с копнеж бутилка коняк. Какво ли не би дал за едно голямо питие точно сега. Но му предстоеше една наистина ужасна среща, а не искаше да мирише на алкохол в такъв момент. Затвори вратичката и се изправи в цял ръст. Знаеше, че може да изглежда внушителен посвоему, а бог му беше свидетел, че точно сега се нуждаеше от това. Влезе в луксозната баня на началническия си кабинет и застана пред огледалото. Знаеше, че има малко старомодно излъчване. Жена му казваше, че прилича на човек, който би трябвало да препуска на кон с глутница хрътки по дирите на лисица. И въпреки че произхождаше съвсем недвусмислено от средната класа, той поддържаше този образ. Беше се научил да говори с акцент, подсказващ принадлежност към далеч по-висока социална прослойка, имаше склонност да се облича в туид като провинциален земевладелец, носеше сака с два шлица над плътни карирани ризи, розовите му бузи бяха винаги гладко избръснати, косата — пригладена със скъп гел на фирмата за луксозна парфюмерия „Флорис“. Беше се преместил в Брадфийлд от Девън, където се беше чувствал по-добре, но липсата на сериозни престъпления му пречеше да се издигне.
И ето докъде го беше довело наличието на сериозни престъпления. Да стои посред нощ в кабинета си в очакване да бъде направен на пестил от жена, чийто образ можеше да бъде поместен в речника срещу понятието „кучка“. Джеймс Блейк стегна мускулите на стомаха си и се върна обратно в кабинета. Отиде до вратата, отвори я и подкани с жест двамата, които чакаха отвън.
— Заповядайте.
Пола отиде с Карол до паркинга на Скенфрит Стрийт, където тя беше оставила „Лендроувър“-а си. Изпрати с поглед колата, докато светлините й изчезнаха, после потръпна от влажния нощен въздух и запали цигара. Едва я беше преполовила, когато телефонът й иззвъня. Когато видя, че се обажда Елинор, се изкуши да я прехвърли на гласова поща. Предположи, че в новините са говорили за ареста, а все още не беше в състояние да говори за това с Елинор или с Торин. Но привързаността победи трезвомислието и Пола прие повикването.
— Сержант Макинтайър — каза тя, използвайки кода, с който подсказваше, че е в работна обстановка.
— Само набързо — гледах новините и предполагам, че си затрупана от задачи. Но си казах, че ще искаш да знаеш.
— Какво да знам?
— Отново говорихме с бащата на Торин. Всъщност говори най-вече Торин. Добре си побъбриха. Той описа на баща си какво преживява, когато мисли за майка си. Наистина можа да поговори откровено с него. А после и аз поговорих с Том. В крайна сметка той каза, че ще ни бъде много благодарен, ако се съгласим Торин да живее при нас, докато изтече срокът на службата му в Афганистан.
Пола долови искрената радост в гласа на Елинор. Не можеше да прецени съвсем точно каква част от тази радост споделя, но беше съгласна да приеме предизвикателството. Никога не беше мечтала за спокоен живот — и може би така беше по-добре. Загаси цигарата си, влезе обратно в участъка и почувства как я обгръща топлият, спарен въздух.
— Радвам се — каза тя. — Струва ми се, че Брадфийлд е най-подходящото място за него сега.
— Обичам ви, сержант Макинтайър. Ще се видим по-късно.
Пола изсумтя.
— Съмнявам се, като гледам как се развиват нещата.
После се върна в стаята на отдела. Кратката почивка беше приключила. Защото точно в този момент една служителка в отдела с непокорна грива от рижи къдрици вдигна нетърпеливо ръка, като че ли седеше на чин в гимназията.
— Сержант, нали си спомняте как се питахме от къде е знаел, че е безопасно да остави тялото на Надя в онази изоставена къща?
— Да?
— Ами сега оглеждах отново докладите. Моминското име на жената на Тейлър е Уодингтън. А едно от момчетата, които са се нанесли в изоставената къща, също се казва Уодингтън. Името не е често срещано. Можем ли да се обзаложим, че между двамата има роднинска връзка?
— Добра работа. Провери — отвърна Пола. После хвърли поглед към кабинета на Фийлдинг. Там нямаше никой. Нищо чудно. Хусаин и Уд се взираха в екраните на компютрите си, Коуди говореше по телефона. Изражението му беше мрачно. После остави слушалката и удари с юмрук по бюрото. Стреснати, всички се обърнаха към него.