Стъписана, Пола попита:
— Сигурна ли сте в това?
— Лично аз отворих мейла й — отвърна жената. — Освен това едва миналата седмица ми се наложи да й пиша, за да й препратя въпрос за една повторна поръчка на наш клиент. Тя ми отговори още същия ден. Каза, че майка й се възстановява бавно, но че щяла да се върне следващата седмица.
Това беше напълно неразбираемо. Може би Надя се беше прибрала непредвидено рано? А може би убиецът беше изпращал съобщенията, представяйки се за нея, за да прикрие факта, че тя никога не е напускала Брадфийлд? Дали не ставаше дума за сложна измама, инсценировка, чиято цел е била да не се забележи изчезването на Надя? Но ето че жената заговори отново, прекъсвайки бясно препускащите мисли на Пола.
— Значи нещо се е случило с Надя, така ли? Затова ли се обаждате?
Пола притвори очи, обзета от желание да беше възложила това обаждане на някой друг.
— Много съжалявам, но трябва да ви уведомя, че Надя е загинала при подозрителни обстоятелства — беше вярно, макар да бе доста далеч от пълната истина.
Жената замълча за миг.
— В Полша ли?
— Не. Тук, в Брадфийлд.
— Не разбирам.
— Разследването току-що започна — отвърна Пола уклончиво.
— Това е ужасно — каза жената с отпаднал глас. — Не мога да повярвам — Надя? Какво е станало?
— Опасявам се, че нямам право да съобщавам подробности. Но имаме нужда от помощ. Нямаме никакви нейни адреси, нито домашен, нито служебен. Нито пък адрес на най-близките й роднини. Надявах се, че вие разполагате с такава информация?
— Момент, да отворя файла с личното досие на Надя — отвърна жената. — Тя работеше у дома, не може да се каже, че има място в определен офис.
Това означаваше едно място по-малко да анализираме в търсене на отговори на въпросите, повдигнати от смъртта на Надя.
Десет минути по-късно Пола вече разполагаше с всичко, което знаеха в „Бартис Хелт“ за Надя. Не беше много, но все пак беше някакво начало. Разполагаше с адреса й в Харистаун. Знаеше също, че Наджея Вилкова е била двайсет и шестгодишна, и че е работела за „Бартис“ от година и половина. Завършила фармация в университета в Познан, английският й бил отличен. Посещавала централата на два-три месеца. Нейната територия обхващала Северна Англия, тя била една от най-добре представящите се дистрибутори на компанията. Като най-близък роднина дала името на майка си, с адрес в Лешно — населено място, за което Пола никога не беше чувала и никога не би могла да открие на картата. Не знаеше точно каква е процедурата за уведомяване на най-близките, ако те живеят извън страната, но знаеше, че и това трябва да се направи. Това поне бе едно съобщение за смърт на близък човек, което нямаше да бъде нейна отговорност. Както и разговора, необходим, за да се установи дали Надя е била наскоро в Полша.
Пола погледна часовника си. Сега щеше да предаде телефона на Надя на специалистите, да вземе със себе си един-двама от младите служители в отдела и да отиде да прерови жилището на убитата в опит да разбере как жизненият й път се е пресякъл с този на убиеца й. Но не забравяше и обещанието, което бе дала на Торин Макандрю, както и че не беше направила нищо, за да го изпълни. Оставаха няколко часа, преди момчето да й се обади. Надя беше мъртва, а Торин беше от жив по-жив.
В известен смисъл изборът би трябвало да бъде ясен. Карол Джордан бе набила в главата на Пола, че дългът й изисква да защитава правата на мъртвите. Но освен дълг към мъртвите, тя имаше и задължения към живите. Убиецът беше на свобода и нейната работа бе да го намери, преди да убие още някой. Какво по-важно би могло да има от това?
13.
Бев имаше чувството, че се опитва да изплува през някаква гъста, плътна материя — но не тежка като кал, а по-скоро нещо като млечен шейк или блажна боя. На крайниците й сякаш бяха поставени тежести, светът бе потънал в непроницаем мрак. Бавно осъзна, че очите й са затворени. Но когато ги отвори, нищо не се промени. Главата й пулсираше болезнено, когато се опита да я завърти на едната и другата страна, но не можа да види нищо. В замаяната й глава се появи мисълта, че вероятно така изглеждат черните дупки. Черно, черно и нищо друго, освен черно.