Пола си пое дълбоко дъх.
— Това, което всъщност искаш да кажеш е, че независимо дали става дума за приятел, проявил лошата си страна, или за непознат преследвач, Бев не е изчезнала по своя воля.
Тони стисна горната част на носа си между палеца и показалеца. Жестът й беше много познат.
— Струва ми се, че няма как да избегнем този извод, Пола. Мисля, че е отвлечена. На какъв етап се намира официалното разследване?
— Тази сутрин приех заявлението на Торин. Ако на Скенфрит Стрийт спазват същата процедура, каквато спазвахме ние, заявлението ще се обработи утре сутрин. Ще уведомя Фийлдинг какво съм направила до тук — ще ме наругае, защото съм проявила самоинициатива, но поне на търсенето ще бъде даден официално ход. Например ще се пусне проследяване на мобилния й телефон.
— В наши дни всички са чували за проследяване на мобилен телефон. Ако е включен, значи не се намира близо до мястото, на което е Бев.
— Да имаш някакви блестящи идеи?
Той поклати глава.
— Винаги се търси точката на пресичане. Къде пътят на Бев се е пресякъл с този на човека, който я е отвлякъл? Дали става дума за непознат, който я е грабнал от улицата? Или става дума за сексуални отношения, които са се развили по нежелан от нея начин? Нека бъдем откровени, Пола, след „Петдесет нюанса сиво“ жените се съгласяват без особени опасения да бъдат оковавани с белезници от мъже, които не познават чак толкова добре. Ако имаше връзка със Стейси, би могла да я помолиш да пробие домашния компютър на Бев. Това би било добра отправна точка за търсенето. Можеш ли да намериш Стейси?
Пола доби отвратено изражение, когато се сети какво се бе случило със Стейси Чен, ужасяващо ефективна като анализатор, с която бяха работили заедно в отдела за особени тежки престъпления под ръководството на Карол Джордан.
— Възложили са й да разследва компютърни измами. Тя казва, че било същото като да пратиш някой „Лиър Джет“ на учебна писта. Задачите за компютърни аналитици вече се прехвърлят на частни компании.
— Би трябвало да напусне полицията и да работи като конкурент на тези компании.
— Да не мислиш, че не е прехвърляла тази възможност. Но управляването на фирма ще й пречи на програмирането, с което се занимава в свободното си време. А от там идват истинските пари в света на Стейси. При това, ако вече не е ченге, няма да има право да си завира носа в хард дисковете на хората.
— Можеш ли да помолиш за копие от хард диска, преди да го предадете на специалистите? Дали това ще е достатъчно за Стейси?
— Добра идея. Ще я питам. Ами ако е бил непознат?
— В такъв случай нямаш нужда от мен, Пола. Ще е необходима добрата старомодна полицейска работа, макар и с нови методи. Да се прегледат записите от камерите за наблюдения, да се потърси колата й в базата данни за проследяване на регистрационни номера, да се прегледа страницата й във Facebook и профила в Twitter, да се види с кого се е свързвала по LinkedIn, да се проследят обажданията от телефона й. На този етап няма да имаш никаква полза от профайлър. Аз имам нужда от данни, а ти все още не разполагаш с такива. Единственото, което направих, беше да потвърдя най-лошите ти опасения.
— Трябва да запаля — каза Пола и се изправи рязко.
— Излез там, отзад.
— Искаш ли да дойдеш с мен? Имам нужда да ти опиша и остатъка от деня.
— Да си вземам ли якето и ключовете?
Пола се усмихна лукаво.
— Само ако те привлича мисълта за едно малко прегрешение.
Тони дръпна якето от промазана материя, което висеше до палтото на Пола.
— За лесбийка познаваш удивително добре пътя към мъжкото сърце.
17.
Карол така и не бе успяла да разбере защо оцелелите трябва да изпитват чувство на вина. Винаги бе приемала, че да оцелееш, е нещо добро, нещо, с което можеш да се гордееш, вместо да се срамуваш от него. Миналото й бе изпъстрено с битки за преодоляване на сполетели я нещастия; ако беше принудена да отговори, би казала, че е доволна, задето не се е сринала под тежестта им. Това бе едно от нещата, които се бяха променили за нея.
Сега вече разбираше какво означават вината и срама, че си останал жив. Загубата бе подкопала някогашните устои на убежденията й и беше променила начина, по който възприемаше света. Беше готова с радост да умре на мига, ако на тази цена някой можеше да върне живота на Майкъл и Луси. Така или иначе, те се справяха с живота по-добре от нея. Бяха оставили следа на този свят, възстановявайки старата къща. А и като помислеше за работата, която вършеха… Е, поне работата, която вършеше Майкъл. Това, че Луси се бе посветила на защитата на престъпници, винаги бе озадачавало Карол. Прекалено често бе седяла в съдебни зали, наблюдавайки с отвращение адвокатите, които се възползваха от технически подробности и изкривяваха показанията на свидетелите — и всичко това, за да измъкнат някакъв жалък мръсник от примката, в която се бе заплел поради извършените от него престъпления. Беше се опитвала да не спори с Луси у дома, но понякога не успяваше да се въздържи.