— Не сте могли да съберете сили? А как, мислите, се чувстваше тя, дявол да го вземе? Убийствените болки, ослепяването — та тя изгуби лицето си, за бога. И вие не сте могли да съберете сили! Трябваше да дойдете още на другия ден и да я молите на колене да ви прости.
— Току-що бях загубила брат си и снаха си — каза Карол.
— Това изобщо не подлежи на никакво шибано сравнение — гласът на Шинийд беше студен и твърд като камък. — Трябваше да дойдете тук още в началото.
Карол преглътна.
— Знам това, Шинийд. Никой не би могъл да се чувства по-посрамен и виновен от мен.
— Така и трябва. И така, вие не сте добре дошла тук. Не сте си заслужили правото да бъдете тук. Не ме интересува колко тежко е било за вас, за нея беше стотици пъти по-тежко. Други хора идваха, за да бъдат с нея, нали знаете. Пола и Кевин идват често. Отбива се и Сам, дори Стейси, компютърният гений, въпреки че е толкова затворена. А знаете ли освен това кой идва тук, точен като часовник? Тони. Идва при нея от самото начало. А вярвайте ми, той е човек, който не крие, че се чувства виновен. Но единственият човек, на чието присъствие тя държеше най-много, жената, която уважаваше повече от всеки друг ръководител, с когото бе работила, жената, за която в крайна сметка се пожертва — тоест вие, така и не се постара да се появи дори веднъж. Е, майната ви, Карол Джордан. Няма да допусна да се появите отнякъде сега, след като Тони свърши тежката работа вместо вас. Е, ще се измитате ли от тук, или да повикам охраната?
Карол имаше желанието да се свлече на пода и да плаче на глас, докато я заболи гърлото. Вместо това просто кимна.
— Съжалявам.
После се обърна и тръгна обратно по пътя, по който бе дошла, бързайки отчаяно да се добере до колата си, преди да рухне.
Последните думи на Шинийд я удариха като шепа ледени зрънца от градушка, захвърлени в лицето й.
— И да не сте посмели да се мяркате тук.
18.
Тони спря в тясното антре, в което миришеше леко на сушени чушки.
— Да не си навлечем неприятности?
— Само ако ти ме натопиш. Взела съм ключовете съвсем официално. Казах на Фийлдинг, че искам да хвърля още един поглед. Не съм се побъркала — не действам напълно незаконно.
— Така да бъде. Каза, че имаш няколко снимки от местопрестъплението — напомни той на Пола. — Може ли да ги видя, преди да влезем?
— Но тя не е била убита тук — отвърна Пола, отваряйки чантата си, за да извади плика със снимки, които бе разпечатала, преди да напусне отдела. — Нищо не говори, че убиецът изобщо е идвал някога тук.
— Знам. Но преди да разберем със сигурност как и къде се е състояло похищението на Надя, не бива да изключваме каквито и да било възможни връзки.
— Ужасно звучи тази фраза — Пола измъкна папката.
— За връзките ли? — попита объркано Тони.
— „Къде се е състояло похищението“ — звучи толкова формално, някак клинично.
— Аз съм клиничен психолог. Предполага се, че работата ми се основава на наука, не на емоции — той сви рамене и направи познатата си безпомощна гримаса. — Но ти си права, звучи безсърдечно. Може би предпочиташ да кажа „къде са се пресекли маршрутите им“? На мен пък това винаги ми звучи като доклад от службите по контрол на движението — той пое снимките, които тя му подаде, и ги измъкна от плика. Прегледа ги набързо на слабата светлина в антрето, създавайки си първи впечатления от тялото и околната обстановка. После извади от вътрешния си джоб очила с черна рамка, които го караха да прилича на бухал, и си ги сложи.
— Старея — отбеляза той, — вече не виждам подробностите без очила — започна да оглежда снимките от различни ъгли, без да бърза. — Навремето имах един преподавател, съвсем млад човек, който беше решил, че ако носи очила, хората ще го приемат по-сериозно. Един ден седях точно зад него, когато ги свали, за да ги избърше, и видях, че са от обикновено стъкло. Не знам дали суета или неувереност го бяха подвели да постъпи така, но във всеки случай благодарение на това той изгуби уважението ми. А тъй като бях млад и си бях въобразил, че разбирам всичко, казах и на колегите си какво съм забелязал. Така че трикът, с който се бе надявал да изглежда по-внушителен, в крайна сметка му създаде образ на глупак.
— И с това днешната проповед приключи — каза Пола. — Как стои въпросът с моето местопрестъпление?
Тони въздъхна.
— Не получавам заслужена оценка тук. Толкова трудно придобита мъдрост, и докъде ме доведе тя? — той измъкна една снимка, на която тялото на Надя бе снимано в цял ръст. — Какво каза Гриша за травмите по тялото?