— Каза, че я е ритал ожесточено. Най-вероятно с ботуши с метални върхове.
— А има ли следи, които да подсказват, че я е тъпкал с крака? Спомена ли нещо за това?
— Подчерта, че убиецът има късмет, защото не се виждат следи от подметките му.
— Ето ни отново случай с куче, което не е излаяло през нощта6 — отвърна Тони. — Не е стъпвал върху тялото, което би било естествено, ако връхлетиш ожесточено върху някого, а той падне на земята. Риташ и го тъпчеш. Така че тук имаме противоречие. Лицето е размазано, превърнато в кървава каша, така че тя изобщо не може да бъде разпозната — това говори за неконтролируема ярост. Но фактът, че е внимавал да не я тъпче, предполага, че е действал съвсем съзнателно. Обмислил е действията си. Не иска да оставя следи. Не иска да бъде заловен.
— Защо е тогава тази прекаленост по отношение на лицето?
— Все още не мога да бъда сигурен. Според учебниците това означава, че иска да я унищожи като личност. Да я превърне във вещ. Да направи така, че тя да изгуби приликата си с човек, така че извършеното от него да не прилича толкова на убийство — защото тя не е човек, тя е вещ. Но това като че ли не отговаря точно на случая. Защото другото — залепването на срамните устни — това е израз на съвсем лично отношение. Това е заявление за собственост. „Приключих с теб, но никой друг не може да те има“. Това ми говори тази постъпка. Тук не става дума за обобщена ненавист срещу женския пол, това е нещо специфично, насочено конкретно към нея. И то противоречи пряко на идеята, че е размазал лицето й, за да я унищожи като личност — той загледа смръщено снимката, докато я въртеше в ръце. — Не знам, ще трябва още да помисля по този въпрос.
— Чудесно. Обичам нещата, които се случват, когато се размислиш. Е, приключи ли със снимките? Защото ще получа клаустрофобия тук. Има ли възможност да преминем в някакво пространство с размерите на нормална стая?
Тя му подаде чифт латексови ръкавици.
В антрето имаше три врати. Тони отвори най-близката и пред тях се разкри мъничка баня без прозорци с душ-кабина, тоалетна чиния и миниатюрен умивалник. Задържалият се в помещението мирис на козметика не можеше да надделее над тежката миризма на мухъл.
— Ще гледаме тук по-късно — каза той и бързо затвори вратата.
Следващата врата водеше към помещение, което служеше едновременно за дневна, трапезария и кухня. Отделните елементи на обзавеждането биха могли да създадат уютна, приветлива обстановка, ако не бяха наблъскани в два пъти по-малко от необходимото им пространство. Затова пораждаха вместо това усещане за теснота и претъпканост.
— „На пръв поглед не личи колко е малко“ — брокерите на недвижими имоти никога не казват такива неща, нали? — Тони се огледа, забелязвайки вещите, успели да се натрупат в малкото свободно пространство. Купчини списания и дискове, картонени кутии, пълни до половината с безплатни образци от медикаменти и рекламни сувенири — химикалки, подложки за чаши и за мишки. Той клекна пред купчината дискове с филми и загледа заглавията.
— Не личи намесата на чужд вкус. „Шаферки“, „Как да разкараш гаджето за 10 дни“, „Сватбеният певец“, „Осем жени“, „Джуно“, „Нотинг Хил“, „Ах, тази Мери“, „Невероятната съдба на Амели Пулен“, „Сватбата на най-добрия ми приятел“. Приказки от двайсет и първи век.
— Приказки за хетеросексуални момичета. Няма ли нещо на полски?
Тони се изправи и изпъшка, когато коленете му изпукаха.
— Не. Вероятно се е опитвала да усъвършенства английския си. Като се има предвид естеството на работата й — той отиде до масата за хранене, където имаше празно място с размерите на лаптоп, между купчини документи, принтер и бележник с формат А4, на който имаше няколко реда надраскани бележки.
— Лаптопът е отнесен в лабораторията, нали?
Пола кимна.
— Да. Ще ги помоля за копие от хард диска утре сутринта. Ако ще се опитвам да убедя Стейси да се порови в хард диска на Бев, бих могла поне да я помоля да се опита да открие нещо и в компютъра на Надя.
Но Тони не я слушаше. Беше се озовал в частта, служеща за кухня, където откри малко корково табло, окачено на къса стена, издадена навътре в стаята. Таблото не се виждаше от основната част на помещението. Той се упъти право към него и го загледа вторачено, сякаш се опитваше да запамети съдържанието за някакъв криминален аналог на „Играта на Ким“7.
6
В разказа на Артър Конан Доил „Сребърен пламък“ една от уликите, които ползва Шерлок Холмс е фактът, че куче, което е трябвало да излае, не е излаяло. — Б.пр.
7
Игра — тренировка за скаути, чиято цел е да развива наблюдателност и способност да се запаметяват подробности. Името е взето от романа на Ръдиард Киплинг „Ким“, в които героят се обучава с помощта на игра. — Б.пр.