Внезапното нахлуване на светлина й се отрази като физически удар. Без всякакво предупреждение капакът на фризера внезапно се повдигна и ярко, бяло сияние зашемети зрителните й нерви. Тя успя само да кръстоса ръце пред лицето си във вечния жест на самозащита и молба за милост, преди жестока болка да прониже тялото й и да накара мускулите й да омекнат. Изгубила всякаква ориентация, Бев почувства, че я вдигат във въздуха, а после я хвърлят по лице на пода. Когато сетивата й постепенно започнаха да функционират, тя почувства допира на груба циментова повърхност до кожата си. Около левия си глезен чувстваше нещо студено, подобно на белезници, ръцете й бяха вързани на гърба. Отвори уста, за да извика, но преди да успее да издаде звук, ужасен удар в ребрата й изкара въздуха. Силни ръце я обърнаха по гръб и й нанесоха удар отстрани по главата. Пред очите й се замяркаха ярки цветове, тъпа болка разтърси главата й.
— Млъквай, кучко — каза мъжки глас. Говореше спокойно и от това я обзе още по-голям ужас.
После устата й бе залепена с някаква широка лента. Бев нямаше избор, трябваше да мълчи. Погледна мъжа, който й причиняваше всичко това. Син гащеризон, ожулени черни, високи работни обувки. Доста висок, кестенява коса, сини очи, голям, грубо очертан нос, широка уста с тънки устни, квадратна брадичка. Първата й мисъл бе, че трябва да се опита да запамети тези незабележителни черти. Но само след секунда решението й бе изместено от ужас. Беше гледала достатъчно криминални сериали по телевизията, за да знае, че ако ти позволи да видиш лицето му, значи има намерение да те убие. Нечленоразделен стон се изтръгна от запушената й уста и този път той й удари силна плесница.
— Ако беше изпълнявала това, което ти се казва, нямаше да ми се наложи да те удрям, нали? — говореше с благоразумен тон, като че ли обясняваше на дете защо не бива да си пъха ръката в огъня.
Той я сграбчи за раменете и я избута така, че да седне. После пъхна ръце под мишниците й и я изправи грубо на крака. Когато стана с усилие, тя чу издрънчаване на метал и погледна надолу. Лъскава метална халка бе прикрепена към глезена й с як катинар. От катинара назад се проточваше солидна на вид верига. Той я бутна да върви напред и тя повлече веригата, която висеше тежко на глезена й.
Отнякъде Бев успя да извлече някакви останки от решителност. Нали имаше толкова случаи, когато отвлечени жени и момичета са успявали да избягат? Можеше и тя да е една от тях. Не беше от хората, които се предават лесно, имаше сили да оцелее. Каквото й да бе необходимо за целта, тя щеше да го открие у себе си. Внимавайки това да не се забележи, Бев оглеждаше помещението, което я принуждаваха да прекоси. Циментов под, работен тезгях, голи стени, по които висяха на куки различни сечива и градинарски принадлежности. Сигурно беше гараж. Похитителят я тикаше към открехната врата в една от страничните стени. Блъсна я да мине през вратата, така че тя се препъна и падна. Лъснати каменни плочи, дървени шкафове, хладилник. Явно кухня. Бев се опита да се изправи, но така, с ръце, вързани отзад, беше невъзможно. Чу изтракването на веригата и се плъзна по пода, когато той я дръпна. Кожата под глезена се разрани, пораждайки нова болка.
Когато тя остана на място, мъжът я ритна по бедрото — толкова силно, че тя почувства как мускулът изтръпна.
— Сега си моя — каза той. — Разбираш ли? Ти си моя съпруга. Ако изпълняваш нарежданията ми и се държиш така, както се очаква от една добра съпруга, всичко ще бъде наред. Но ако ми даваш поводи да бъда недоволен, ще ти причинявам болка. Ясно ли е? — акцентът му беше на северняк, но култивиран, което влизаше в противоречие с работните му дрехи. Не можеше да прецени точно произхода му. Нищо, и това бяха неща, които щеше да запомни за в бъдеще. Можеха да й бъдат от полза, макар да не знаеше точно как.
Той повдигна отпуснатата верига и я размаха пред нея.
— Виждаш ли това? Другият край е прикован към стената. Виж — и той посочи яка метална халка, завинтена до рамката на вратата. — Изобщо не си го и помисляй. Това са четири триинчови болта. Можеш да се движиш свободно дотам, докъдето стига веригата. В обсега ти няма ножове. Няма нищо, с което би могла да ме нараниш. А пък аз имам това — той извади някакъв продълговат черен предмет от джоба на панталона си. — Електрошоков пистолет. Използвах това, за да те натикам в багажника. Помниш ли усещането? Е, то беше само залъгалка в сравнение с това, което може да изпиташ отново. Залъгалка с палка — той се усмихна, доволен от остроумието си. — Мога да блокирам движенията ти от разстояние двайсет фута.