— Момичето, което всяка майка ще иска да запознае със сина си — измърмори под нос Пола.
Тони изсумтя.
— Моята вероятно не.
После отвори чекмеджето на тоалетната масичка. Кутия с хартиени носни кърпички. Балсам за устни в прасковен цвят. Няколко разпилени презерватива и изстискана наполовина тубичка с лубрикант.
— Очевидно е имала сексуални контакти — той взе тубичката и се опита да я отвори. — Но може би не наскоро. Виж как лубрикантът се е спекъл около капачето.
— А може наскоро да не е имала нужда от лубрикант при секса — отвърна Пола. — Има и такива случаи.
— Така съм чувал — той се обърна към малкия скрин в ъгъла. В най-горното чекмедже имаше голям набор от евтина козметика. Във второто чекмедже — практично, но красиво бельо. В третото — тениски. В най-долното — два дебели пуловера. — Струва ми се, че Надя може да е била симпатична, но скучна. Което е интересно, защото такава комбинация намалява значително рисковия фактор при нея. Повечето жертви имат някакъв елемент на хаос, на нестабилност в живота си. И именно благодарение на него пътищата им се пресичат с тези на убийците им. Но у Надя не е имало нищо хаотично — даже напротив. Което затруднява допълнително работата ти.
И това беше обобщението на прозренията му. Пола се опита да потисне разочарованието си, но не можеше да не съзнава, че се е надявала на нещо повече. Търсеше нещо, което да тласне разследването в нова посока, нещо, което би накарало новата й шефка да разбере, че си заслужава да й обърне внимание.
Седнала в колата си, Пола изправи гръб и потегли. Искаше да се отбие в участъка на Скенфрит Стрийт на път към къщи, и да поразтърси униформените. Да ги накара да приемат сериозно изчезването на Бев, а не да го оставят за по-нататък с надеждата, че поводът за търсене ще изчезне от само себе си.
— Това шибано място е също като палубата на „Мари Селест“10 — каза тя на глас, докато се опитваше да намери някой, който да я упъти към стаята на дежурния инспектор. В края на краищата слезе надолу към ареста с надеждата да открие някакви признаци на живот. Там работеше радио — чуваше се тих говор, вероятно спортен коментар. Сержантът, който отговаряше за ареста — як, с грубовато лице, трийсетинагодишен, откъсна поглед от документите, които преглеждаше, и повдигна вежди.
— Заблудили ли сте се? — той се изправи — беше нащрек, но не се държеше недружелюбно. — Не се познаваме, нали?
— Аз съм сержант Пола Макинтайър. Новият човек в отдела на главен инспектор Фийлдинг. Търсех дежурния инспектор, но горе като че ли няма никого.
Той изпръхтя в опит да потисне смеха си.
— Май не сте от тук, а?
— Прекарала съм в Брадфийлд целия си съзнателен живот. Защо? Какво по-специално има на Скенфрит Стрийт? Не се занимавате с престъпления след училище, така ли?
Пола се постара да поддържа шеговития тон, но й се искаше развеселеният сержант да обясни най-сетне какво става.
— Тази вечер „Брадфийлд Виктория“ са домакини на „Манчестър Юнайтед“. Всичко живо е на мача, следят да няма неприятности с тълпите. Включително и дежурният инспектор.
— А очакват ли да има неприятности?
Този път той се разсмя открито.
— Не, момиче. Но очакват да видят страхотен мач. Е, мога ли да ви помогна с нещо?
Пола поклати глава. Каквото и да вършеха униформените във връзка с изчезването на Бев Макандрю, те очевидно не го вършеха тази вечер.
— Ще поговоря с тях утре. Пожелавам ви спокойна вечер — допълни тя на излизане.
— Никакъв шанс. После няма да се отървем от пияни, без значение какъв ще е резултатът.
Нямаше какво да прави, освен да се прибере у дома с празни ръце и да види как Елинор се справя с Торин. Може би момчето щеше да се е сетило за нещо, което би насочило търсенето в по-обещаваща посока. Нещо, което би привлякло повече внимание от някакъв си тъп футболен мач.
21.
„Трябва да има някакъв алгоритъм, който определя изкривяването в пространствено-времевия континуум, настъпващо при всяка поява на момче-тийнеджър в стаята“, каза си Пола, застанала на прага на собствената си дневна. Момчетата на тази възраст сякаш заемаха пространство в пълно пропорционално несъответствие с действителните им размери. Когато в стаята бяха само те двете с Елинор, тя обикновено изглеждаше просторна. Не създаваше впечатление, че е претъпкана, дори когато имаха гости. Но сега, когато Торин се беше проснал на дивана, протегнал крака напряко на килима, с измъкната от панталона риза и разхлабена вратовръзка, тя сякаш се беше смалила. Трябваше да намери някой фен на „Доктор Кой“ и да го помоли за разяснения по въпроса за изкривяванията на пространството.
10
Американска бригантина от 19-ти век. През декември 1872 г. е открита в Атлантическия океан без никакъв екипаж на борда, в напълно годно за мореплаване състояние, с все още издути платна. Товарът е недокоснат, а от хората няма и следа. Днес „Мари Селест“ се цитира като една от най-големите морски загадки за всички времена. — Б.пр.