— Успех — Пола натъпка обратно в чекмеджето всичко, с изключение на бележника. — Благодаря, Стейси. Перспективите става все по-мрачни.
— Съжалявам за приятелката ти. Ще ти се обадя — Стейси понечи да си тръгне, после спря. — Между другото, чувала ли си нещо за шефката?
Пола поклати глава.
— Нито дума. Не знам дори къде е и какво прави.
— Очаквах, че ще се върне в Брадфийлдската полиция, когато нещата се уталожат.
— Да бе. Шегуваш ли се? Шефовете не я искат. Край нея бюрократите изглеждат като безполезни нещастници. Не, те бяха във възторг, когато тя подаде оставка, за да се премести в Уест Мърсия. Но така и не се появи там. Напусна, преди да е започнала работа.
— Знам. Именно затова си казах, че ще се върне. Защото тук всичко й е добре познато. И заради Тони, разбира се. Той продължава да работи в „Брадфийлд Мур“, нали?
— О, да. Там изпаднаха във възторг, когато ги уведоми, че в крайна сметка няма да напуска. Сега живее на една речна лодка в пристанището на канала „Минстър“. Но и с него не се е свързвала.
Стейси пъхна хард диска в джоба си.
— Може би трябва да приемеш тъкмо нея за безследно изчезнала.
22.
Ден двайсет и пети
Пола стигна до заключението, че Фийлдинг несъмнено е впечатляваща личност. Изглеждаше различна от Карол Джордан почти във всяко отношение, но единствената им обща черта беше способността да задържат вниманието на пълна стая закоравели ченгета. По време на брифинг, воден от Фийлдинг, никой не шушукаше със съседа си, никой не пращаше съобщения на гаджето си. Може и да беше дребничка, хубава жена, но започнеше ли да говори, всеки обръщаше гръб на тези преходни впечатления и се заслушваше в думите й. А това затвърди желанието на Пола да се представи добре в ръководения от нея отдел.
Брифингът беше своеобразно шоу. Фийлдинг ползваше компютърна програма за презентация. Говореше с мек шотландски акцент, който отнемаше остротата на думите й и караше публиката да я слуша унесено.
— Вчера сутринта тялото на Наджея Вилкова, известна като Надя, беше открито в изоставен дом, обитаван от самонанесли се лица, на Роситър Стрийт — в Гартънсайд — на екрана се появи външна снимка на къщата. — Била е пребита до смърт — последва снимка на тялото във вида, в който бе открито на местопрестъплението. Фийлдинг очевидно нямаше намерение да спести нищо на по-чувствителните и на измъчваните от махмурлук. — Била е ударена по главата с тръба или бейзболна бухалка, а после бита и ритана. Предполагаме, че е била убита в тази къща, съдейки по следите от пръскала кръв. Финалният жест на убиеца е бил да залепи срамните й устни — детайлната снимка породи у Пола едновременно отвращение и гняв. — Както виждате, гениталната област е била обръсната. Когато намерим мъж, с когото е имала връзка, трябва да разберем дали е имала такава практика, или предпочитанията на убиеца са такива.
На следващата снимка се виждаше банята. Фийлдинг ползваше лазерната показалка, докато представяше най-важната информация.
— Дрехите и чантата на жертвата са били натъпкани ето тук, долу. Не може да се каже, че са скрити, просто са сложени там, за да не пречат. Може да я е накарал да се изкъпе във ваната. А може и сам да я е измил. Водата на къщата е била спряна, но хората, които са се самонанесли там, свързали банята със система за събиране на дъждовна вода, която осигурява някакъв ограничен приток. На пода в банята имаше локва.
На екрана отново се появи външната снимка на къщата.
— Гартънсайд е ничия земя. Затова и няма камери за наблюдение в началото на Роситър Стрийт, нито пък някъде наоколо в района. Предполагам, че убиецът е знаел това. Създава впечатление на прекалено предпазлив престъпник, за да мислим, че просто е имал късмет. Един от многото интересни въпроси, които възникват, е от къде е знаел, че обитателите на къщата ще отсъстват през уикенда. Блак, Хусаин, искам вие да разговаряте с тях. Разберете кой точно е знаел, че ще заминат. А също и кой знае, че живеят там — тя се обърна към двамата детективи с усмивка — от онези усмивки, които пораждат привързаност, каза си Пола. — Надя е била дистрибутор на фармацевтична компания. Не от онези многонационални компании, които непрекъснато предлагат някакви чудотворни лекарства, от които получаваш запек или повишават риска да се разболееш от рак на гърдата. Става дума за малка британска компания, която произвежда генерични лекарства — евтини варианти на популярни медикаменти. От онези лекарства, които личният лекар ви предписва, когато се опитва да спести някоя пара на здравната каса. Работела е за тях от година и половина. Нямат оплаквания, била съвестен служител. Интелигентно момиче, справяла се добре — появи се снимка на живата Надя — гъстите кичури на русата й коса бяха разчорлени, усмихваше се и с очите, не само с устните си. — Въпреки че е била полякиня, говорела изключително добър английски, така твърдят работодателите й. И все пак — тя огледа хората в стаята. — Стахниевски, фамилното ти име е подходящо. Поговори с представители на полската общност в града, поинтересувай се тук-там, провери дали я познават в кръчми, клубове и бакалници — един висок и слаб детектив с рижа коса кимна мрачно. — О, Стах, има и още нещо. Обади се на колегите в Полша и се опитай да разбереш дали госпожа Вилкова е болна от рак. Тъй като преди три седмици от адреса на Надя е било изпратено писмо, в което се твърди, че на майка й са поставили такава диагноза. В писмото моли за отпуск по семейни причини. Във фирмата не искали да я загубят като служител, защото работела добре, затова се съгласили. По-късно й пратили запитване във връзка с поръчката на някакъв клиент. Получили отговор на въпроса си, а в същото съобщение тя казвала, че ще се върне следващата седмица, както била заявила първоначално. На този етап не знаем дали изобщо е заминавала за Полша, макар че според сержант Макинтайър тя не би оставила хладилника си пълен с бързоразвалящи се продукти, ако беше заминала. Блак, провери в имиграционните служби дали е документирано някакво нейно заминаване или връщане в страната. Обади се в офиса на авиокомпаниите, които имат полети до Полша от Манчестър и Лийдс/ Брадфорд, виж дали името й не фигурира в списъците на техните пътници. Вероятно това ще е загубено време, но не бива да пропускаме никакви възможности. Само това ни липсва, после някой адвокат на защитата да провали обвинението заради неща, които сме пропуснали да свършим — всички закимаха мъдро като кученцата играчки, които се виждат през задните стъкла на някои коли.