Фийлдинг приключи със сияйна усмивка. Умееше да се възползва от чара си — поне това стана ясно от изявлението й според Пола. Но ако се вземеше предвид, че същият този чар напълно липсваше в отношението й към Гриша на местопрестъплението, тя явно го ползваше само когато имаше изгода от него. Да накара подчинените си да я обичат беше приоритет; да очарова патоанатома с надеждата да измъкне нещо от него — не.
Пола си проправи път към Фийлдинг през струпалите се детективи, които обсъждаха наученото на брифинга.
— Добро утро, Макинтайър — каза разсеяно Фийлдинг, прехвърляйки куп документи. — Дайте ми десет минути да се справя с тези неща и тръгваме.
— Първо трябва да поговоря с дежурния инспектор от униформените, госпожо — каза Пола с възможно най-мекия си тон. — Става дума за съобщението за изчезнало лице, което приех вчера. Трябва да им съобщя подробности, да се уверя, че приемат случая сериозно.
Идеално оформените вежди на Фийлдинг се повдигнаха.
— А има ли причина да не го приемат сериозно?
Пола знаеше, че трябва да си мери внимателно думите. Тя беше нова тук; нямаше представа от вътрешнополитическите отношения в участъка.
— Не, няма. Но аз познавам изчезналата, госпожо. Синът й ми даде ключовете за къщата им. Исках аз да ги предам — просто за да знаят, че имам личен интерес към случая. И да им дам някои първоначални сведения.
— Да не би да сте си пъхали носа там, където нямате работа, Макинтайър? Вече не сте служител на отдела за особено тежки престъпления. Тук ние зачитаме територията на колегите си. Нямате ли си достатъчно работа с това убийство, та да се опитвате да вършите и работата на униформените?
Фийлдинг не се постара да сниши глас. Детективите, които бяха най-близо до тях, се преструваха, че не чуват, но Пола знаеше, че всичко се запечатва в съзнанието им. Вече чувстваше как ушите й пламват.
— Вече казах. Познавам изчезналата. Синът й дойде да живее временно у нас.
Фийлдинг, която тъкмо прелистваше една страница, застина.
— За малолетен ли става дума?
— Четиринайсетгодишен е.
Фийлдинг я загледа така, сякаш смяташе, че се е побъркала.
— Как можа да ви хрумне такова нещо? Трябваше да се обадите в социалните служби! Или на негови роднини. Не помня да съм ви виждала в списъка на лицата, препоръчвани да поемат грижата за изоставени деца.
Справедливото възмущение всеки момент щеше да надделее над съветите на здравия разум.
— Бристъл е най-близкото място, където живеят негови роднини. Баща му служи в армията, в Афганистан. Реших, че е по-добре за него да се нанесе в нашата стая за гости, отколкото социалните служби да го настанят набързо при някого — тя помълча. — Госпожо?
Не можеше да си обясни поведението на Фийлдинг. Беше ли способна да прояви съчувствие? Тази жена беше майка. Ако някой можеше да прояви разбиране към начина, по който разсъждаваше Пола, това би трябвало да е именно човек, който и сам има деца.
Фийлдинг въздъхна раздразнено.
— Вървете тогава и обяснете всичко на дежурния инспектор. И не се бавете. Работим по убийство и поставяме това на първо място, преди всичко останало — тя махна нетърпеливо с ръка към Пола в знак, че я освобождава. Пола вече вървеше към вратата, когато Фийлдинг подвикна след нея: — И ако имате намерение да продължавате да се грижите за детето, постарайте се, за бога, да получите съгласието на роднините му. Не ми се иска да трябва да арестувам вас и приятелката ви за незаконно задържане на малолетен.
Някой се разсмя на глас, друг се изкиска сподавено. „Добре дошла на Скенфрит Стрийт“, каза си Пола с горчивина. Домът на модерната криминалистика.
Дийн Хюм, дежурният инспектор, имаше обезобразените уши, якия врат и кривия нос на ръгбист, който никога не се е скатавал от мелето. Линията на много ниско подстриганата му коса издаваше оплешивяване, под хлътналите му, уморени очи имаше торбички. Седеше в миниатюрно остъклено помещение в единия ъгъл на общата зала. Компютърът му беше с размерите на нощно шкафче, навсякъде около него бяха натрупани папки с досиета. Погълнат от напрегнатата си работа, беше успял вече да поизмачка бялата си риза. Когато Пола обясни защо е дошла и какво е открила в къщата на Бев, реакцията му беше също толкова възторжена, колкото и тази на Фийлдинг.