— Преди сте работили в отдела за особено тежки престъпления, нали?
На Пола този въпрос започна да й омръзва.
— Точно така, сър. При главен инспектор Джордан.
— Вие там си създавахте собствени закони — после, за нейна изненада, Хюм се усмихна. — Но пък имахте някои добри резултати.
— Така беше, сър. Бяхме на мнение, че оправдаваме средствата, които отделяха за нас.
Той изсумтя.
— Жалко, че шефовете не бяха на същото мнение. Работата е там, сержант, че ние тук се придържаме доста по-добросъвестно към правилата. Главен инспектор Фийлдинг не допуска отклонения. Но и тя постига добри резултати. Така че, ако имате намерение да направите нещо не съвсем по учебник, трябва да действате дискретно — това несъмнено беше предупреждение, но направено с най-дружелюбен тон.
За първи път, откакто бе дошла на Скенфрит Стрийт, Пола се почувства като част от екип. Жалко, че не това беше екипът, в който трябваше да работи.
— Благодаря, сър, ще го имам предвид. Що се отнася до Бев Макандрю, написах пълен доклад за всичко, което съм направила и за събраните от мен сведения. Това би трябвало да улесни в началото работата на подчинените ви. На кого да го пратя?
Той й даде адреса на електронната поща на помощника си.
— Съдейки по това, което ми казвате, случаят не изглежда много сложен — каза той. — Ще поговоря с колегата, който отговаря за връзките с медиите, и ще видя дали няма да успеем да публикуваме съобщение в „Сентинъл Таймс“ още довечера. Освен това ще се наложи да поговорим пак с момчето.
— Съмнявам се, че той ще може да ви каже нещо по-различно.
Хюм кимна.
— Сигурно сте права. Чувал съм, че сте виртуоз в разпитването на свидетели. Но ние сме длъжни да спазим всички изисквания. Можете да присъствате в качеството си на близка на разпитвания непълнолетен свидетел.
Пола се усмихна мрачно.
— Съмнявам се, че главен инспектор Фийлдинг ще ме освободи за тази цел. Най-добре ще е да се обърнете към партньорката ми — тя записа името и адреса на Елинор и подаде бележката на Хюм. — Тя е лекар в болницата „Брадфийлд Крос“.
— Благодаря. Ако има нещо ново, ще ви уведомя.
Пола стана, за да си върви. Но Хюм не беше довършил онова, което искаше да каже.
— И още нещо, сержант — оставете тази работа на нас. Не ни излизайте с номерата на бившите си колеги и не се правете на единак. Тук никой няма да ви пази гърба. Що се отнася до главен инспектор Фийлдинг, пред нея ще отговаряте сама.
23.
Първия път, когато Бев се събуди във фризера, тя беше объркана. Второто й събуждане беше болезнено. Всеки път, когато си поемеше дъх, ребрата я боляха, остри болки пронизваха гърдите й, сякаш в тях се забиваха многобройни ками. Постепенно, докато идваше на себе си, тя осъзна, че ако внимава да диша повърхностно и да не се движи много, болката не е толкова всепоглъщаща. Но това даваше възможност на нервната й система да реагира на останалите мъчителни усещания. В долната част на гърба си изпитваше тъпа болка — каза си, че вероятно са бъбреците. Главата й пулсираше мъчително, а когато раздвижеше челюстта си, болката я пронизваше като светкавица — от брадичката до темето. Между краката й и нагоре до слабините сякаш гореше огън. Малкият пръст на лявата й ръка също гореше и беше отекъл — вероятно счупен. Но това беше най-малката й грижа.
Беше решила твърдо да направи всичко, което би й помогнало да оцелее и да се прибере у дома, при Торин. Но бързо й стана ясно, че човекът, който я бе отвлякъл, бе също така твърдо решен да й намира недостатъци, както тя бе решила да угажда на всяко негово желание. Беше попаднала в ръцете на човек, който бе способен да изпитва удоволствие само когато причиняваше болка някому. Не му беше достатъчно само да я изнасили. Настояванията, че не върши нищо както трябва, му служеха като извинение да я измъчва. Беше я подложил на най-унизителни сексуални практики, като през цялото време поддържаше налудничавата идея, че тя е съпруга, пренебрегваща своите задължения. Ако някоя истинска съпруга бе станала плячка на това чудовище, дано Бог да й е помогнал, каза си Бев, потръпна неволно и болезнено стенание се изтръгна от насинените й устни.
Беше смъкнал лепенката от устата й, докато я насилваше в кухнята. Каза, че искал да чуе как тя оценява сексуалните му способности. Но ако се осмеляла да издаде какъвто и да било друг звук, щяла да съжалява. Електрошоковият пистолет щял да бъде най-малката й грижа.