После я освободи от веригата и я завлече на горния етаж. Прикова я отново към друга метална скоба в стая, в която нямаше нищо друго, освен легло, покрито с голямо парче найлон. Удари я силно с юмрук по лицето и я блъсна на леглото, завързвайки китките и глезените й, така че тя лежеше с разперени ръце и разтворени крака. Остави я сама за кратко, после се върна с флакон пяна за бръснене, ножица и самобръсначка.
— Ако мръднеш, ще те нарежа на лентички — каза той така спокойно, като че ли искаше от нея да му подаде захар за чая. После тя почувства ръцете му по себе си, усети как реже с ножицата космите по венериния й хълм, смъквайки ги до кожа. Побиха я тръпки от докосването му, но тя внимаваше да не се дръпне. После усети пяната за бръснене и самобръсначката задраска по нежната кожа. Бев никога не се беше бръснала там; тъй като беше руса, не си правеше дори коламаска за банския костюм, когато отиваше на море. Усещането, когато въздухът докосваше оголената й кожа, й се стори необичайно. Но той поне внимаваше и не я поряза. Тя се запита защо ли, след като основната му цел беше да й причинява болка.
Почивката не продължи дълго. Този път той искаше от нея да му се моли. Тя се подчини, ненавиждайки се, но явно не го направи достатъчно убедително, за да си спести поредния побой. Когато най-сетне се оказа, че той няма ерекция, хвърли вината отново върху нея. Бев не искаше да си спомня какво последва. Има неща, за които е по-добре да не се мисли. Предполагаше, че накрая е припаднала.
Сега се беше озовала обратно във фризера — в кучешката й колиба, както се изразяваше той. Сякаш тя беше животно. Бев бе ставала свидетел на прояви на ярост през живота си. Но никога не бе срещала такава неотклонна ненавист, насочена към непознат — дори при изнасилване. От онова, което бе виждала в болниците, където беше работила, такива тежки, систематични побои нанасяха на жените единствено партньорите им. Това беше битово насилие, излязло от естествените си граници.
И тя се бе превърнала в негов прицел.
Сълзи се процеждаха изпод подпухналите й клепачи. Опитваше да се вкопчи в това, което си бе обещала — че ще види сина си отново. Но Бев не беше глупачка. Знаеше, че няма да оживее след още една подобна нощ. Беше видяла лицето му. Можеше да идентифицира и дома му.
Нямаше как да излезе жива от тук.
24.
Тони винаги бе харесвал стаята, в която се провеждаха срещите му с доктор Джейкъб Голд. Нищо в нея не му напомняше на нито едно от местата, в които бе прекарвал по-дълго време; тя беше емоционално неутрална. Стените й бяха боядисани в лимоново жълто, равният тон бе нарушен от четири големи картини, на които бяха изобразени морски пейзажи — плажове и лимани. Две кресла бяха поставени под ъгъл от двете страни на газова камина, на пода между тях имаше килим на черти в пастелни цветове. В малката прозоречна ниша бе поставена кушетка, а близо до горната й част имаше друго кресло. Върху ниска масичка в средата на стаята беше изложена екзотична колекция от полирани раковини.
Стаята излъчваше спокойствие, напълно подходящо за консултациите на колеги, които са основна част от професионалния живот на повечето психолози. Тези срещи установяваха връзка, която даваше възможност на човека, търсещ консултация, да подобри уменията си и да работи по-добре — нещо, което Тони приемаше много сериозно. Проблемът с тези контролни консултации беше там, че той не изпитваше кой знае какво уважение към повечето консултиращи психолози, с които се бе запознавал. Съзнаваше отлично, че разсъждава нетрадиционно. Не беше проява на арогантност да съзнава, че е и по-проницателен от повечето хора, които вършеха подобна на неговата работа. И тогава чу на един симпозиум доктор Голд да говори за хора, чийто живот е увреден вследствие на психически травми. Каза си, че това е човекът, който му трябва. Свърза се с него след това, но доктор Голд отказа.
— Не давам консултации на колеги — заяви той с тон, който изключваше по-нататъшни дискусии.
Но това не възпря Тони.
— Знам защо не го правите — отвърна той. — В сравнение с пациентите ви практикуващите психолози са скучни. Е, аз не съм. Аз съм от хората, които само възпроизвеждат повърхностно естественото човешко поведение.
Доктор Голд се намръщи и едва сега насочи по-сериозно вниманието си към невисокия мъж със зле подбрани дрехи и зле подстригана коса. Това беше по времето, преди Карол да бе успяла да внесе някои дискретни промени, останали почти незабелязани от Тони.