Выбрать главу

— Но кой сте вие всъщност?

— Нали си спомняте серийния убиец от Брадфийлд — случай от миналата година? Убийствата на млади мъже?

Нещо в изражението на доктор Голд се промени.

— Вие сте профайлърът.

Тони кимна. Нямаше какво повече да се каже. Или Джейкъб Голд щеше да захапе стръвта — или нямаше. Двамата стояха и се оглеждаха взаимно, без да обръщат внимание на множеството участници в конференцията около тях.

— Елате да поговорим следващата седмица. Живея в Лийдс. Можете да се свържете с мен през университетската администрация.

Така започна всичко. След първата им среща Тони разбра, че е намерил човек, който може да му помогне да живее със себе си и със своята работа, с постиженията и с грешките си. За негов късмет и Джейкъб Голд бе открил човек, заради когото си струваше да наруши собствените си правила.

Тони винаги приемаше ролята на консултанта като сходна на тази на свещеника в изповедалнята. Доколкото той разбираше, на теория според католическите канони човек отиваше на изповед, ако има грехове за признаване; свещеникът му помагаше да осъзнае грешките си; прегрешилият се подлагаше на покаяние, за да се върне към пътя, истината и светлината; тръгваше си с надеждата да не греши повече; и онова, с което бе дошъл в изповедалнята, си оставаше между него, свещеника и, предполагаше се, Бог. Макар че Той като че ли рядко се намесваше в практическите църковни процедури.

Тони си уговаряше среща с доктор Голд един-два пъти годишно, когато го безпокоеше някой аспект на болничната му практика, когато имаше чувството, че не се справя с някои детайли на професионалния си живот — или, в по-редки случаи, когато личният му живот го изправяше пред главоблъсканици, които не успяваше да реши. Благодарение на петдесетте минути, през които Джейкъб го разпитваше деликатно и предпазливо, решение на проблема, с който бе дошъл на консултация, обикновено се намираше. Или най-малкото, консултацията осигуряваше на Тони по-голяма яснота. Ровенето за корените на конкретния случай беше еквивалентът на покаянието при католиците. И, разбира се, той после си тръгваше с твърдото намерение да разреши проблема си.

Често не успяваше.

Но и това беше част от общия процес.

Тони знаеше, че трябваше да поговори с Джейкъб доста по-скоро след катастрофалния случай с Джако Ванс. Разбираше, че избягва този разговор. Джейкъб, който не се натрапваше с консултациите си, несъмнено бе научил за случая от медиите и му беше изпратил съобщение, в което изразяваше съчувствие и подкрепа. Което, преведено на езика на техните отношения, означаваше: „Ей, размърдай си задника и идвай тук незабавно!“

Но вече беше тук, и това беше най-важното. Днес беше предпочел креслото пред кушетката. Джейкъб седеше срещу него, кръстосал дългите си крака, в скута му имаше отворен елегантен бележник, между страниците от плътна кремава хартия беше пъхната писалка „Монблан“.

— Как си?

Срещите им започваха винаги с този въпрос. Освен ако Джейкъб не бе живял напоследък на пустинен остров без достъп до електронни медии, той би трябвало да има доста добра представа как е Тони, като се има предвид колко широко бяха огласени последните събития в живота му.

— Ами… да видим — Тони опря върховете на пръстите си един в друг, поставил ръце пред гърдите си. — В полицията на Брадфийлд решиха, че вече нямат нужда от услугите ми, новата ми къща изгоря до основи, загинаха хора, защото не изпълних както трябва професионалните си задължения, Карол напусна живота ми, защото имаше нужда от човек, когото да вини за убийството на брат си, а по нейните представи аз съм виновният. По същата логика друга жена от екипа би могла да ме обвинява, че ослепя и бе обезобразена в резултат на заливане с киселина, но тя ми е простила и аз не съм убеден дали това не е дори по-лошо. Живея на лодка, дал съм книгите си на склад, но има и нещо положително — една приятелка от екипа, с който работех преди в полицията, се отби при мен снощи, разчитайки, че ще й помогна с прозренията си. Като изключим неприятните моменти, госпожо Линкълн, хареса ли ви пиесата?11

Тонът му беше шеговит, но той знаеше, че не може да заблуди Джейкъб. Дявол да го вземе, не би могъл да заблуди и пън.

— И какво би казал, коя точка от този каталог на нещастията нарушава най-силно душевното ти равновесие?

вернуться

11

Ейбрахам Линкълн е застрелян по време на представление в театър „Форд“, на което присъствал заедно със съпругата си. — Б.пр.