Тони поклати глава и едва не се разсмя.
— Не съм писател — писането не е сред способностите ми.
— Но умееш да разказваш. А издателите разполагат с достатъчно редактори, които ще разкрасят стила ти. Не е необходимо да вземаш решение сега. Върви си и го обмисли. Такава работа може да ти осигури двойно удовлетворение. Повторното анализиране на старите случаи може да ти помогне да преосмислиш и процеса, през който преминаваш. Да се пречистиш, вместо да тънеш в самосъжаление — Джейкъб погледна часовника си. — Времето ни изтече — той се изправи и посочи стихосбирката. — Помисли за това, за което говорихме тук. Не забравяй онзи афоризъм за мостовете. Най-трудно е да прецениш кой мост да прекосиш и кой да изгориш зад себе си. Трябва да промениш нещо, Тони.
Тони се усмихна иронично и се изправи с усилие.
— Лекарю, изцери се сам13?
Но още докато произнасяше тези думи, съзнаваше, че се опитва да говори шеговито за най-трудния избор в живота му на зрял човек. Наистина ли бе дошло време да изтръгне Карол Джордан от сърцето си — завинаги?
25.
Бързият оглед на страницата на Надя Вилкова във Facebook помогна да идентифицират двете й приятелки от снимките на таблото като Ашли Мар и Аня Бурба. Аня беше помощник-учител в едно начално училище в Тодмордън, на двайсет минути път с кола от Брадфийлд. Ашли работеше по-наблизо, на регистратурата в един здравен център в Харистаун, откъдето се стигаше за десет минути пеш до апартамента на Аня.
Фийлдинг реши да потърсят първо Ашли. Жената, която ръководеше регистратурата, не изпадна във възторг, когато поискаха да разговарят с Ашли, но Фийлдинг се постара да покаже, че няма да отстъпи. С многобройни демонстративни въздишки жената ги отведе в една малка стая, в която имаше четири стола и маса.
— Прилича ми по-скоро на училище за покер, отколкото на стая в медицинско заведение — измърмори Пола, след като жената ги остави и отиде да доведе Ашли.
— Да се надяваме, че госпожица Мар не прикрива чувствата си като играч на покер — отвърна Фийлдинг. — Е, хайде, Макинтайър, да видим за какво ви бива. Вие започвате разпита.
Пола изпита удовлетворение, задето Фийлдинг бе решила да й се довери. Но не й остана време да спомене това. Ашли Мар надникна през вратата — изглеждаше по-скоро объркана, отколкото уплашена.
— Вие ли сте от полицията? Сигурни ли сте, че търсите точно мен?
Нямаше съмнение, че тя е жената от снимката. Ашли беше около двайсет и пет годишна. Имаше кръгло, жизнерадостно лице, обрамчено с гъста, непокорна червеникавокестенява коса. Големите й зелени очи бяха раздалечени, и в съчетание с малкия, добре очертан нос и малката уста й придаваха вид на доволно котенце. И черните джинси, и розовият пуловер й бяха малко тесни, като че ли бе наддала някой и друг килограм, откакто ги беше купила. Пола й се усмихна дружелюбно. Най-добре беше първоначално да поддържат спокоен и непринуден разговор, за да я предразположат, а чак след това да й нанесат удар с лошата новина.
— Заповядайте, Ашли. Аз съм Пола Макинтайър, а това е Алекс Фийлдинг. Ние сме детективи от брадфийлдската полиция. Заповядайте, седнете — Пола й показа стола, който бе поставен най-далече от вратата, и седна от едната й страна.
Ашли седна на самия ръб на стола.
— Нищо не разбирам. Не съм направила нищо лошо. За какво става дума? Трябва ли ми адвокат? Във филмите по телевизията винаги настояват да се осигури адвокат.
Пола изруга наум дезинформацията, която разпространяваха вездесъщите сериали.
— Наистина нямате нужда от адвокат. Не става дума за нещо, което сте извършили, Ашли. Трябва да поговорим с вас за една ваша приятелка — и тя извади от чантата си копие на една от снимките от кухнята на Надя. Посочи Надя. — Тази жена ви е позната, нали?
Ашли я погледна уплашено.
— Това е Над. Приятелката ми, Над. Надя. Какво се е случило с нея? Защо сте тук?
— Опасявам се, че носим много тъжна новина, Ашли — Пола се пресегна през единия ъгъл на масата към Ашли и постави ръката си върху нейната. — Надя е мъртва.
Цветът се отля от бузите на Ашли и бледите лунички се откроиха по тях като обрив. Тя вдигна рязко ръце от двете страни на главата си и загледа зашеметено Пола.
— Не вярвам. Не и Над. Трябва да сте направили някаква грешка. Майка й има рак, не тя.