— Няма грешка, Ашли. Много съжалявам. Знам, че моментът е ужасен за вас, но действително се нуждаем от помощта ви.
— Искате ли чаша чай, или може би вода? — Фийлдинг се приведе напред и за миг Пола си каза, че тя сигурно е от тези майки, на които винаги може да се разчита.
Ашли поклати глава.
— Какво се е случило? Как е възможно да е мъртва? Тя е в Полша, прати ми съобщение онзи ден, пишеше, че времето там било отвратително и че очаква с нетърпение да се прибере — тя притисна ръка към устата си. — В понеделник така и не ми писа, тогава ли е умряла?
Пола забеляза как Фийлдинг я стрелна с очи. Обитателите на къщата се бяха върнали във вторник сутринта, и тогава бяха открили тялото на Надя в дневната си. Изглежда, че след като я бе убил, убиецът вече не е намирал за нужно да поддържа илюзията, че тя е още жива. Искал е само да предотврати възможността някой да вдигне тревога, докато тя е била още при него.
— Предполагаме, че някой е отвлякъл Надя — каза Пола. — Държал я е като своя пленница. А после я е убил.
— В Полша?
— Според нас тя така и не е напуснала Брадфийлд — отвърна Пола.
— Но тя ми пращаше съобщения. Написа ми, че се е наложило да си отиде у дома спешно, защото майка й имала рак. Страхуваше се, че тя умира. Казах й да се свърже с мен по Скайп, но тя писа, че нямало как, защото в дома на майка й нямало интернет. Затова си пращахме съобщения — тя извади телефона си. — Ето, ще ви покажа.
— Това наистина ще ни помогне, Ашли. Ще ни трябва и копие от разменените между вас съобщения. Нещо от това, което е писала в съобщенията си, да ви се е сторило странно? Или може би начина, по който се е изразявала?
Ашли се смръщи.
— Всичко беше съвсем нормално. Затова и нищо не мога да разбера. Сигурни ли сте, че наистина става дума за нея?
Пола бе обзета от дълбоко съчувствие.
— Знам, че беше ужасна новина за вас, но ние сме напълно сигурни. И се нуждаем много от помощ. Колкото по-скоро получим необходимата помощ, толкова повече шансове има да заловим онзи, който е убил приятелката ви. Затова искаме да ви зададем някои въпроси. Ще възразите ли?
Беше безсърдечно да искат това от жената, докато тя беше още в състояние на шок. Но беше и необходимо.
Очите на Ашли преливаха от сълзи, тя започна да трепери. Пола я прегърна през раменете и я остави да се наплаче. Срещна погледа на Фийлдинг — в него вече нямаше и следа от съчувствие. Шефката направи знак с ръка — „давай, давай“. „Майната му“. Пола остави Ашли да плаче, намери в джоба си хартиени носни кърпички, с които тя можеше да избърше очите и носа си, когато първият пристъп на плач утихнеше.
— С-съжалявам — заекна Ашли. От размазания грим очите й приличаха на очи на енот.
— Няма за какво. Тя е била ваша приятелка, естествено е да сте разстроена — Пола се отдръпна, но ръката й остана върху ръката на Ашли, над лакътя.
— Е, кажете ми кога видяхте за последен път Надя.
Ашли изхълца, преглътна, после успя да проговори.
— Беше една събота — тя започна да брои обратно дните, устните й се движеха безмълвно. — Преди три седмици. Отидохме до Манчестър, да пазаруваме в „Трафорд Сентър“. Там има куп готини магазини. Срещнахме се с Аня — това е другата ни приятелка, Аня Бурба. И тя е полякиня като Над. Така или иначе, срещнахме се по обяд в „Бъргър Кинг“, изядохме по един сандвич — тя замълча, натъжена от спомена, долната й устна затрепери.
— Купихте ли си нещо? — попита небрежно Пола, сякаш се интересуваше повече от пазара, отколкото от нещо по-мрачно.
— Купих си едни тъмнолилави джинси от еластична материя и блузка с пайети в тон с тях. Над си купи две блузи, с които искаше да ходи на работа — жълта и синя, и двете с тънки бели райета. Бяха наистина много хубави, изглеждаше страхотно в тях. Аня си купи разни неща от „Боди Шоп“. За баня. Ако я оставят, тя може да си живее в банята. После отидохме на етажа с ресторантите, ядохме пържени картофи и пихме кола. После Аня ме закара до вкъщи. Защото Над реши, че искала да гледа някакъв филм там, а на нас с Аня не ни се гледаше.
При разпитите винаги в един момент свидетелят казваше нещо, чието значение не осъзнаваше. Номерът беше да не покажеш колко важно ти се струва. Пола едва се овладя, за да не стисне ръката на Ашли с все сила, сякаш за да изцеди информацията от нея.
— Какъв беше филмът?
Ашли сви рамене.
— Наистина не помня. Беше нещо френско. Над говори френски не по-зле от английски. Имаше субтитри, разбира се, но аз предпочитам да гледам телевизия или да отскоча до кръчмата. Ако искам да чета цяла вечер, ще си купя някое списание.