Но нито едно от тези неща не бе се осъществило. Затова брат й и жената, която той обичаше, бяха заклани в старата къща, която бяха реставрирали сами. Дом, чиито стени бяха три фута дебели, в който имаха пълно основание да се чувстват в безопасност. И нищо в живота й не остана незасегнато от това единствено, ужасно събитие.
Винаги бе откривала собствената си идентичност до много голяма степен в работата, която вършеше. Беше вярвала, че в работата се проявява най-добрата страна на личността й. Работата канализираше ясно интелекта й, предлагаше място, където непреклонната й упоритост се ценеше. Способността й да си припомня дума по дума всичко, което чуеше, добиваше своето практическо приложение. Освен това беше открила, че умее да предизвиква лоялност у подчинените си. Карол се гордееше, че е ченге. А сега се бе откъснала от всичко това и се люшкаше, лишена от котва.
Когато Майкъл и Луси бяха убити, тя вече беше подала оставката си в полицията на Брадфийлд. Имаше намерение да приеме поста на главен инспектор в полицията на Уест Мърсия. Беше изгорила мостовете зад себе си, но не я беше грижа. Освен това по онова време се канеше да събере смелост и да се съгласи да дели с Тони голямата едуардианска къща в Устър, която той неочаквано бе наследил. Но и на тази мечта бе сложен край, личният й живот стана жертва на бруталния убиец, също както и професионалният.
Останала без дом и без работа, Карол се бе върнала при родителите си. Съгласно популярната митология „у дома“ е мястото, където те приемат, когато всичко останало е пропаднало. Оказа се, че и в това отношение преценката й е била неточна. Действително, родителите й не бяха й обърнали гръб. Нито пък бяха заявили открито, че смъртта на брат й се дължи на нейния житейски избор. Но мълчаливото страдание на баща й и резкият тон на майка й се бяха превърнали в постоянен укор. Тя издържа две седмици, после събра отново багажа си и си тръгна.
Остави при тях само Нелсън, любимия си котарак. Тони бе казал веднъж на шега, че отношенията й с котарака са единствената правилно функционираща връзка в живота й. Лошото е, че шегата му беше прекалено близо до истината, за да е забавна. Но Нелсън беше вече стар, прекалено стар, за да го натъпче в кошницата за котки и да го разнася насам-натам из страната. А и на майка и щеше да й бъде по-лесно да се държи мило с котарака, отколкото с Карол. Така че Нелсън остана, а тя си замина.
Все още притежаваше апартамент в Лондон, но толкова отдавна не бе живяла там, че вече не можеше да го почувства като свой дом. Освен това разликата между вноските по ипотеката и наема, който вземаше от дългосрочния наемател, беше единственото, с което можеше да се издържа, докато юристите приключеха с разчоплянето на онова, което бе останало след Майкъл. Което пък означаваше, че пред нея оставаше само една възможност.
Съгласно завещанието на Майкъл, тъй като и Луси вече я нямаше, Карол наследяваше неговите притежания. Къщата бе записана на негово име; Луси бе притежавала къщата им във Франция. Така че, след като завещанието бъдеше легализирано, къщата щеше да е нейна, заедно с кръвта, привиденията и всичко останало. На нейно място повечето хора щяха да наемат фирма за почистване, биха пребоядисали всичко, което не можеше да се почисти и биха продали къщата на човек, незапознат с най-новата й история.
Но Карол Джордан не беше „повечето хора“. Колкото и травмирана и нестабилна да беше психиката й сега, тя се придържаше към убеждението, което й бе помагало да премине през тежки периоди и преди. Затова си състави план. И сега се опитваше да го осъществи.
Щеше да премахне всяка следа от онова, което се бе случило тук, и да промени къщата така, че тя да се превърне в място, в което да може да живее. Целта й беше да навикне да приема по някакъв начин миналото. Дълбоко в себе си не вярваше, че такъв изход е много вероятен. Но не можеше да намери друга цел, която да си постави, а пък и този проект щеше да я ангажира. Тежкият физически труд през деня щеше да й помогне да спи нощем. А ако и това не подействаше, винаги оставаше бутилката с водка.
Имаше дни, когато се чувстваше като писател, който посещава склад на строителен хипермаркет, за да опознае работата там, списъкът й беше пълен с новооткрити, непознати дотогава за нея неща, редящи се по страницата като поредица от хайку. Но беше успяла да навлезе в трудноразбираемата поезия на домашните ремонти и бе овладяла работата с непознати сечива и нови технологии. Бавно, но неотклонно тя изтриваше историята на дома във физическия й израз. Не знаеше дали това ще й осигури душевен покой. Преди би потърсила мнението на Тони Хил. Но сега тази възможност се изключваше. Налагаше се да се научи да бъде психотерапевт сама на себе си.