— Страничен предмет? — попита Фийлдинг с клиничен интерес.
— Може да е изкуствен пенис. А може да е била дори бейзболната бухалка, с която я е бил. Невъзможно е да се прецени.
— Следователно, теоретично погледнато, убиецът може и да е жена?
Гриша се засмя сухо.
— Теоретично може да е жена, да. Въпреки че би трябвало да е доста силна, за да мъкне жертвата насам-натам. Но да, може и да е жена — настана мълчание, докато всички обмисляха тази възможност. — Има и още нещо — каза Гриша. — Беше трудно да се забележи първоначално поради многото синини и рани по кожата. Но после намерих на три места по две рани от убождане, близо една до друга. Едната двойка на дясното рамо, една на лявото бедро и една на корема, до пъпа. Онези на рамото са почти напълно зараснали. Останали са розово-лилави белези.
— Рани от нож?
— Не, много по-малки и плитки. В четири от случаите има драскотини по кожата. Не съм сигурен, но е възможно да са рани, нанесени от електрошоков пистолет.
— Мислите, че я е парализирал по този начин? — попита заинтригувано Фийлдинг.
— Не мога да бъда сигурен, нямам много опит в тази област. Трябва да се поровя малко в литературата по въпроса. Но да, с известни уговорки бих предположил такова нещо на този етап.
— Това би обяснило как така е успял да я отвлече на обществено място, без никъде да е забелязан опит за насилие или някакво сдърпване… — гласът на Фийлдинг заглъхна постепенно, сякаш обмисляше онова, което бе чула току-що.
Пола се възползва от тази възможност.
— Здравей, Гриша. Аз съм Пола.
— Здравей, сержант Пола. Радваш ли се на повишението?
— Не помня да съм имала друг път по-голям повод за радост, макар и без усмивки. Гриша, какво се знае за часа на смъртта?
Фийлдинг я изгледа лошо, като че ли намесването й бе неуместно.
— Бих казал, между девет вечерта и четири сутринта. Не мога да съдя по стомашното съдържание, защото такова няма. Червата също са празни, изглежда, че между последния път, когато е яла, и момента на настъпване на смъртта са изминали поне дванайсет часа.
— Следователно не може да има съмнение, че я е държал затворена, преди да я убие, нали?
— Така изглежда. И я е биел редовно, докато я е държал като пленница.
— Така мислим и ние — намеси се рязко Фийлдинг. — Благодаря, докторе. Помогнахте ни много. Кога ще получим пълния ви доклад?
— Секретарката ми ще ви го прати веднага щом свали текста от диктофона. Успех с разследването. Тежък случай е този, главен инспектор Фийлдинг — и той затвори телефона.
— Нищо, което не бихме могли да предположим — отбеляза Фийлдинг с тон, който подсказваше, че е очаквала нещо повече от Гриша.
— Като изключим онези рани, които може да са от електрошоков пистолет.
— Е, все по някакъв начин е трябвало да я доведе в състояние на безпомощност, а това е един от вариантите, които са близко до ума — Фийлдинг нямаше намерение да отстъпи.
— Но това са три отделни случая. И само една двойка от раните са на място, което предполага, че е била нападната с електрошоков пистолет изотзад. Това е интересно. Освен това думите на Гриша подсказват, че тя никога не е заминавала за Полша.
Фийлдинг изсумтя и започна да пише някакво съобщение на телефона си. Нямаше никакво обсъждане на идеи и възможности — нещо обичайно в предишното работно място на Пола. Всички нейни колеги държаха на обмена на предположения, изпробваха различни теории, сравняваха ги с наличните доказателства. Но каквото и да се въртеше в главата на Фийлдинг, тя не го огласяваше.
Аня Бурба ги очакваше зад затворената врата на директорския кабинет. Лицето й беше с остри черти, но сега бе подпухнало от плач, загрозено и от размазания грим.
— Ашли ми изпрати съобщение — каза тя веднага щом директорката ги остави насаме с нея. — Не можах да повярвам. Как е възможно Надя да е мъртва? Как е възможно? Трябва да сте се заблудили.