— Най-добре ще е да го представя първо на вас. Какъв смисъл има всички да се зарадват на нещо, което после няма да се осъществи?
Мари бе проверила професионалната му атестация и се бе убедила, че той е един от най-продуктивните им служители. Беше очевидно, че и той го знае. Но тя нямаше намерение да му позволи да злоупотребява с този факт, да приема за даденост бонуса, който получаваше в края на всяко тримесечие. Ако не го попритиснеше малко, за да му стане ясно кой е шефът, той можеше да се превърне в постоянен дразнител, да подклажда съмнения по отношение на нейния подход. Затова тя се усмихна сладко и каза:
— Винаги съм вярвала, че когато се обсъждат нови идеи, е по-добре в обсъждането да се включат повече хора. От сега нататък ще правим кратки срещи по групи на всеки две седмици. Гарет, искам да подготвиш за следващата среща предложението си, да формулираш накратко идеите си и да се аргументираш. Убедена съм, че можем да намерим по-добри пътища към постигане на целите си, и никой не разбира това по-добре от теб. Разчитам на всички вас да представите конструктивни предложения. Гарет, радвам се, че ти първи ще направиш подобно представяне.
Той я изгледа смръщено, очевидно раздразнен от начина, по който бе надхитрен. Но не каза нищо, а и не му остана възможност да говори зад гърба й пред колегите си, когато се събираха край автомата за вода, защото, също като Роб и други служители, той се бе възползвал от натрупалите се компенсации за извънреден труд, за да си вземе един свободен следобед. „Брадфийлд Виктория“ щяха да играят срещу „Нюкасъл“ за купата на футболната асоциация, и верните фенове се канеха да заминат на север за мача.
Когато дойде време за обедна почивка, Мари излезе навън след футболните запалянковци. Имаше нужда да прекара половин час извън офиса, да вижда лица на хора, към които не носи отговорност, да освежи ума си с нещо по-красиво от разделени на кутийки работни помещения. Градската картинна галерия беше на три минути бърз ход от офиса, а тя имаше особена слабост към колекцията от произведения на шотландски колористи16, изложена на втория етаж. Двайсетина минути с картините на Дж. Д. Фъргюсън и Уилям Мактагарт щяха да я ободрят и да й вдъхнат нови сили, за да бъде готова да се изправи срещу нова група служители, нуждаещи се от стимул и поощрение.
Мари седна на тапицирана с кожа пейка пред едно голямо платно, на което се виждаха импресионистичните изображения на две деца по бели ризки, коленичили сред лодки и водорасли, зад тях се простираше развълнуваната синьо-бяла морска шир, по небето над тях се кълбяха купести облаци. Тя извади от чантата си салатата от моркови с дресинг от люта туршия, която си беше приготвила сутринта, и започна да се храни, приковала очи в картината, наслаждавайки се на сложната игра на четката, която пораждаше такова спокойствие и яснота в съзнанието на зрителя. Беше се влюбила в работата на тези художници от момента, когато видя за първи път техни картини в един малък град в Шотландия, където я бяха разпределили във филиал на компанията, в която работеше преди. В обедната почивка се измъкваше, за да отиде в картинната галерия и се удивляваше на въздействието, което тези картини имаха върху нея. Направо не й се вярваше, когато разбра, че има цяла колекция от тях в града, в който живееше.
— Какви еснафи сме — казваше тя на Марко, настоявайки той да идва в галерията с нея. — Представи си, не сме знаели, че ги има тук, под носа ни.
Тя знаеше, че Марко не споделя ентусиазма й по отношение на живописта. Но той обичаше да идва с нея, да споделя възторга й. А по някакъв начин съзнанието, че той седи на една от пейките и играе някаква игра на телефона си, й вдъхваше спокойствие и сигурност.
Но този ден човекът, който я следеше с поглед, не беше Марко. Мари изяде салатата, без да забелязва, че я наблюдават. На подобна пейка в съседната зала някакъв мъж привидно се наслаждаваше на два пейзажа от Л. С. Лоури, които се намираха в учудващ контраст с обичайните за художника сцени от живота на работниците. Но всъщност вниманието му бе насочено другаде. Беше се съсредоточил върху Мари, следеше всяко нейно движение. Каза си, че се храни чисто. Не беше редно да се позволява на всекиго да яде сред толкова много скъпи произведения на изкуството. Но на Мари можеше да се разчита, че няма да допусне храна да капне или плисне встрани, нито пък ще остави трохи след себе си. Това му харесваше у нея. Жена, която внимаваше как се храни на публично място, вероятно щеше да проявява изтънченост и в други отношения. Не като онези мърли, които не можеха да се грижат за един мъж, както подобава.
16
Произведенията на колористите се отличават с интензивни цветове, тенденцията е особено силно изразена във Франция, и по-специално в работите на фовистите от началото на двайсети век. Маниерът се разпространява и извън Франция, а школата на шотландските колористи включва четирима художници — Кадел, Фъргюсън, Хънтър и Пеплоу, които представят и утвърждават стила на френските колористи във Великобритания. — Б.пр.