Карол запали нощната лампа и започна да навлича новата си работна униформа — изпокъсани и мръсни джинси, здрави работни обувки с метални носове върху дебели чорапи, чиста тениска и плътна карирана риза. „Барби — строителен работник“, както се беше изразил един от мъжете на средна възраст, които се появяваха често пред тезгяха с касите в строителния хипермаркет. Думите му бяха я накарали да се усмихне, защото трудно би могло да се измисли по-неподходящо определение за нея.
Докато чакаше кафе-машината да осигури нещо топло за пиене, тя прекоси основното помещение на къщата, излезе навън, в утрото, и се загледа в забулилите далечните хълмове ниски облаци, които предвещаваха дъжд. Сега, докато есента пристъпваше бавно към зимата, цветът се изцеждаше от острата трева, покрила пустите земи наоколо. Горичката на близкия склон менеше цвета си, палитрата преминаваше от зелено към кафяво. Няколко малки къса небе се провиждаха през клоните, за първи път от пролетта насам. Скоро единственото покритие на склона щеше да изчезне, оставяйки след себе си само ажурната плетеница на голите клони. Карол се облегна на стената и се взря нагоре, към дърветата. Задиша дълбоко, търсейки спокойствие.
Имаше време, когато поради силно развитото шесто чувство, спестяващо много неприятности на талантливите криминалисти, по тила й биха плъзнали тръпки. За доказателство колко много се беше отдалечила от предишната Карол Джордан можеше да послужи това, че изобщо не усещаше чуждия поглед, който следеше търпеливо всяко нейно движение.
5.
Роб Морисън отново погледна часовника си, после извади и телефона си, за да се убеди, че не е сгрешил. 6 часа и 58 минути. На новата шефка й оставаше много малко време да направи добро впечатление през първия ден на новото работно място. Но той още не бе успял да се наслади на самодоволството си, когато потракването на токчета по плочите на пода го накара да застане нащрек — някой идваше от входа към улицата, а не откъм подземния паркинг. Той се обърна рязко и я видя — по шлифера й блестяха дъждовни капки, обувките й бяха опръскани с кал. Мари Мейдър, която щеше да заема занапред ръководен пост, равен на неговия в служебната йерархия — той беше оперативен директор, а тя — директор по маркетинга.
— Добро утро, Роб — тя прехвърли чантата с лаптопа си на същото рамо, на което носеше и дамската си чанта, за да може да се ръкува с него. — Благодаря, че отдели време да ми помогнеш да се ориентирам.
— Реших, че ще е по-добре да започнем без усложнения — той успя да изцеди една полуусмивка, която пропъди киселото му изражение. — Нали ни предстои да работим като два коня в един впряг, влачейки след себе си внушителната колесница, наречена „Телит Комюникейшънс“.
Проблясъкът на изненада, която екстравагантното сравнение в забележката му породи у нея, го изпълни със задоволство.
Приятно му беше да разбива традиционното предположение, че културата е чужда на човек, комуто е поверено оперативното ръководство на компания за мобилни комуникации.
— Пеш ли дойде?
Тя отръска блестящите дъждовни капки от гъстата си, руса, късо подстригана коса и посочи с глава към улицата отвън.
— Живея само на пет минути от началната спирка на трамвая, затова винаги успявам да си намеря къде да седна. По-приятно ми е да започвам деня така, вместо да се боря с движението в най-натоварения утринен час — когато се усмихнеше, носът й се набръчкваше, като че ли долавяше някаква съблазнителна миризма. Роб реши, че от естетическа гледна точка беше решително за предпочитане в сравнение с предшественика си, Джаред Камал. — И така, какво следва?
— Ще ти осигурим карти за достъп. След това ще те заведа на основния етаж — и ще направим обиколка, в която аз ще съм екскурзовод.
Докато говореше, Роб я поведе към работния пулт на охраната, поставил ръка на лакътя й, и долови пикантния цветен аромат, който тя излъчваше въпреки пътуването в трамвая и брадфийлдския дъжд. Ако се справяше и с работата си толкова добре, колкото с освежаването на атмосферата около себе си, Роб можеше да очаква значително подобрение на деловия си живот.
След няколко минути двамата излязоха от асансьора и се озоваха директно на етажа, където работеха специалистите по продажбите. По това време на деня осветлението тук беше слабо.