Естествено, ако по-нататък разследването зацикли, ще обсъдим отново тази възможност с шефа ти. От опит знам, че главен инспектор Фийлдинг никак не е склонна да дава пари за анализ, освен ако не е почти напълно сигурна, че резултатът ще даде нов тласък на разследването — той направи гримаса, изразяваща съжаление. — Не иска да пропусне нищо, но пък и държи да не дразни големите шефове.
— Напоследък това е препоръчително — Пола посочи торбите с веществени доказателства. — Ами дрехите? Успя ли да ги огледаш? Става дума за престъпление, свързано със сексуално насилие — тя сви рамене. — Може би нещо ще се намери по тях?
— С тях се зае Харли, аз също ги прехвърлих набързо преди това, но не храня особени надежди. Сама знаеш какво става, когато убиецът е отвлякъл жертвата. Обикновено е много предпазлив, а освен това я съблича при първа възможност. Това не е като изнасилване на улицата, където можеш да намериш колкото си искаш материал за ДНК-анализ.
— И все пак… Може ли? — тя посочи с глава торбите.
— Докато си в стерилен костюм и с маска, да — каза Дейв. Докато Пола си слагаше маската, той донесе торбата с дрехите, после се обърна към своята работна маса и се зае да проверява някакви диаграми на компютъра си.
Пола се зае да преглежда дрехите, отделяше внимание на всяка пораждаща жалост вещ. По всичко личеше, че преценката на Дейв е правилна. Нямаше никакви видими следи от разкъсване на плата или необясними петна. Последното, което извади от торбата, беше подплатен тъмносин жакет с редица малки копченца отпред. Очевидно не беше нов, но Пола можеше да прецени, че убитата е поддържала старателно дрехите си. По жакета нямаше петна, нито едно от копчетата не висеше. Вътрешната страна на яката беше поизлиняла, но чиста, подплатата беше в добро състояние, макар и малко провиснала при шевовете. Накрая Пола потърси петна и по маншетите. И попадна на нещо, което я накара да трепне.
— Забеляза ли това, Дейв?
Той вдигна рязко глава, смръщи се и кафявите му очи се присвиха.
— Какво да съм забелязал?
— От маншета на левия ръкав липсва едно копче. Виж, на десния ръкав са шест, а на левия — само пет.
— Не съм ги броил — отвърна той и хвърли поглед към ръкавите, които тя бе поставила един до друг на масата. — Харли направи предварителното проучване, аз само ги огледах набързо — той извади лупа от едно чекмедже и започна да оглежда плата. После обърна ръкава наопаки и отново започна да го оглежда. — Останали са конци. Следователно копчето трябва да е паднало наскоро, ако е носела често жакета.
— Не е притежавала много дрехи. Дори да ги е сменяла редовно, трябва да е носила този жакет един-два пъти седмично. Тогава копчето може да е паднало при отвличането? Или ако се е съпротивлявала, или когато е била качена в колата? Как мислиш?
— Възможно е — докато говореше, Дейв протегна ръка към една кутия с тупфери. — А ако се е съпротивлявала…
Пола довърши мисълта му.
— Тогава може би някъде има и кръв.
— Именно — той огледа полицата над работната си маса и свали от там три шишета.
— Какво смяташ да правиш?
— Тест „Касъл-Майер“. За да видя дали няма незабележими с просто око петна. Тестът е много точен и действа дори само при следи от кръв — той отвори едното шише и натопи тупфера в течността. — Първо вземам етанол — чист алкохол, Пола, но не за централната зала на методистката църква. Използваме го, за да разруши клетъчните стени и да освободи петното — повишава нивото на точност на теста — той потърка с тупфера по конците от вътрешната страна на ръкава, после взе втори тупфер и натри с него плата отвън. Второто шише имаше вграден капкомер. Дейв сложи по една капка от съдържанието на всеки тупфер.
— Това е индикатор, фенолфталеин — каза той. — И накрая капка от онова, с което навремето дамите са си изрусявали мустаците. Кислородна вода.
— Я не се заяждай… Боже мили, виж, порозовя! Това означава, че има кръв, нали?
Дейв кимна с крива усмивка.
— Точно това означава. И колко тъп ли ти изглеждам, щом трябва едно ченге да дойде в лабораторията, за да забележи онова, което високоплатеният ми персонал е пропуснал?
Дейв говореше шеговито, но Пола можеше да прецени, че действително е раздразнен.
— Дейв, ти сам каза, направил си само повърхностен предварителен оглед. Все някой щеше да го забележи в процеса на работата. Аз просто ускорих малко нещата.