— Някакви новини от лабораторията? — попита Фийлдинг. Пръстите й тракаха равномерно по клавиатурата, пишеше бързо и уверено, като професионалист, който няма нужда да гледа екрана. Прическата й беше позагубила бляскавото си съвършенство; почти беше заприличала на човешко същество, което се бори с усилие с ограниченото време и изискванията на работата.
— Какво ще кажете за петно от кръв на жакета й?
Фийлдинг спря да пише и съсредоточи цялото си внимание върху Пола.
— Разказвайте.
— Забелязах, че на единия маншет има шест копчета, а на другия — само пет — Пола нямаше обичая да изтъква ролята си в разследванията, но беше преценила, че ще мине много време, преди Фийлдинг да осъзнае колко добра е в работата си.
— Пак ли сте се правили на Шерлок Холмс? — тонът на Фийлдинг беше суров, но за първи път тя удостои Пола и с иронична усмивка.
Пола сви рамене.
— Такава съм си аз. Така или иначе, Дейв Майърс огледа по-внимателно жакета и според него копчето е паднало скоро.
— Тоест, това може да е станало, когато е била отвлечена.
— Точно така. На пръв поглед не се виждаше нищо, но резултатите от теста за наличие на кръв бяха положителни. Възможно е да разполагаме с ДНК на убиеца.
— Това е добро начало. Да стискаме палци да се сдобием с неговата ДНК.
— И да открием съответствие в нашата база данни.
— Кога можем да чакаме резултат от доктор Майърс?
— Утре сутринта. Споменах пред него и теорията на Гриша за електрошоков пистолет, затова Дейв ще провери дали има следи от кръвта на Надя по дрехите на съответните места.
— Добре, това ще ни помогне да подготвим представянето на случая пред съдебните заседатели. Той я проследява, приближава се до нея, парализира я с електрошоков пистолет и хоп! — готово. Съдебните заседатели обикновено не са склонни да приемат наличието на отвличане, ако не е имало сериозна съпротива. Но електрошоковият пистолет ще реши за нас този проблем — лаптопът на Фийлдинг зачурулика, тя погледна към екрана и попита, вече разсеяно: — Това ли е всичко?
— Нали знаете за находката в записите от камерите на „Трафорд Сентър“?
Фийлдинг кимна нетърпеливо.
— Да. Повикайте ме, когато дойде Коуди. Добра работа, Макинтайър. Идете да си вземете едно кафе, преди да започнем с прегледа на записите, може да се наложи да работим до късно.
Кафето не беше толкова важно. Сега, когато разполагаше с малко свободно време, Пола искаше да проучи кой работи по изчезването на Бев Макандрю и да разбере докъде е стигнало търсенето. Трябваше да проведе няколко телефонни разговора, докато открие кому е възложен случаят и да издири човека. Намери полицай Джон Океке в стола. Той тъкмо поглъщаше методично двойна порция закуска, която би трябвало да му стигне за цял ден. Беше едър мъж и явно имаше нужда от такова зареждане. Ако Пола беше на мястото на шефа му, би му възлагала задачи, свързани с контрол над тълпи на обществени места, дори само заради внушителните му размери.
Тя взе две кафета и се разположи срещу него. Той я изгледа учудено, после Пола забеляза, че се е досетил за нещо и започва да съобразява. Той сдъвка залъка, преглътна и каза:
— Вие ли сте сержант Макинтайър?
— Да. А вие сте поели издирването на Бев Макандрю, нали?
Той кимна.
— Не че вие сте ми оставили кой знае колко за вършене. Благодаря за доклада и за претърсването, спестихте ми много време.
— Е, какво е положението?
Пола беше подготвена, събеседникът й да намери някакъв учтив начин да й каже, че случаят не е неин и да бъде така добра да не си пъха носа в него. Но той се оказа учудващо склонен да споделя информация.
— Ако става дума за резултати, не сме напреднали особено. Отидох в онзи „Фрешко“, където според вас тя обикновено е пазарувала, прегледах записите на техните камери за наблюдение за период от един час след момента, когато си е тръгнала от работното си място. Открих я в записите от магазина. Вижда се, че купува мляко, хляб и наденици. После излиза от магазина и на това място я губим — тръгва към паркинга, а обхватът на камерите не стига до там.
— Нямат ли покритие на паркинга?
— Не. Покритието на пространството пред магазина е добро, но извън този регион е доста повърхностно. Има камери на местата, където се връщат количките, но извън това сме прецакани — съжалявам.