Пола въздъхна.
— Да му се не види. Все пак сте направили, каквото сте могли.
Той кимна, приемайки комплимента, и захапа препечената филийка. Задъвка и продължи да говори.
— Срещнах се отново с колегите й. Не е идвала на работа и днес, не е изпращала съобщения, нещо напълно нетипично за такъв съвестен ръководител като нея, а не е имала и някакви тревоги или проблеми, поне никой не е чувал за нещо подобно.
Пола го прекъсна.
— А какво е впечатлението ви за мъжествения Дан?
В погледа на Океке се прокрадна предпазливост.
— Струва ми се, че при него няма нищо нередно. Разтревожен е, малко разстроен, но не забелязах нищо, което да ме накара да стана нащрек. На друго мнение ли сте?
Пола направи гримаса.
— Не, всъщност не. Просто ми се стори, че отговаря малко уклончиво.
Океке погълна половин домат.
— Не бива да забравяте как се държат повечето хора пред представители на полицията — при това от другия пол. Казах си, че между него и Бев Макандрю може да е имало нещо повече от това, което той признава, но ми се стори по-скоро обезпокоен, отколкото гузен — той набоде една гъба на вилицата си. — Знам какво си мислите. „Същото са казвали и за Иън Хънтли19, когато са разследвали убийството в Соъм“. И е възможно журналистите и баламите да са казвали така, но се обзалагам, че не така са говорели полицаите, когато около тях е нямало външни лица. Ние надушваме лошите, не е ли така?
— Невинаги — отвърна Пола, припомняйки си убиеца, който едва не отне и нейния живот. — Но ми се струва, че този път сте прав.
Той кимна доволно.
— Проведох и официален разпит на племенника ви…
— На племенника ми ли? — от изненада гласът на Пола прозвуча неестествено високо.
Океке я изгледа учудено.
— Предполагах, че след като живеете с леля му, приемате Торин и за ваш племенник. Объркал ли съм нещо?
Първата й мисъл беше, че Торин е отракан малък нахалник — лъжеше, за да не попадне в ръцете на социалните служби. А после осъзна, че той е сам и уплашен, и че се е вкопчил в нея и Елинор, защото всъщност си няма никой друг. Тя припряно се опита да заличи ефекта от реакцията си.
— Не, не, съвсем не. Просто никога не приемам себе си като негова леля — имам се по-скоро за нещо като по-голяма сестра — усмивката й беше неубедителна. Океке съхрани сериозното си изражение, но едното ъгълче на устата му потрепна в полуусмивка.
— Тъй или иначе, поговорих с Торин, но той не можа да добави нищо особено към записаното в доклада ви. Ако трябва да бъда честен, този случай ме тревожи.
Това не му попречи да набоде нова хапка на вилицата и да я натъпче в устата си.
— Всички сме разтревожени — Пола отпи глътка от кафето си. — Какво казва шефът ви?
— Ако тя не се появи до утре сутринта, смята, че трябва да я обявим за издирване и в медиите. Разбира се, няма да намесваме Торин. Просто ще пуснем съобщение със снимка и молба който я е виждал, да се обади в полицията.
Пола кимна. Точно същото щеше да предложи и тя.
— А какво е вътрешното ви чувство?
Той избягна да срещне погледа й, вместо това се съсредоточи върху рязането на една наденичка.
— Нямам добри предчувствия. Жена на нейната възраст, без предистория на депресии или конфликтни връзки, с добра работа, приличен дом и никакви следи от сериозни дългове. И с дете — той отпи от кафето си. — Жени като нея по принцип не изчезват току-така. И категорично не напускат дома си, без да си вземат паспорта и шофьорската книжка.
— Не видях шофьорска книжка — каза Пола.
— Беше в чекмеджето на нейното бюро на работното й място.
— Значи мислите, че се е случило нещо лошо.
Сега той вече я погледна открито.
— А вие?
Пола впери поглед в кафето си.
— И аз.
— Съжалявам. Но няма смисъл да си затваряме очите.
Пола избута стола си назад и стана. Не беше дребна жена, но изглеждаше висока, колкото седналия Океке.
— Ще ме държите в течение, нали?
Той попи деликатно устни със салфетката и кимна.
— Ще ви помоля за същото. Ако Торин се сети за нещо…
Пола стоеше до задната врата, сгушена заедно с другите пушачи на завет до стената на сградата. Беше проверила горе, Коуди все още не се беше появил. Една среща с него й беше достатъчна, за да е готова да се обзаложи, че на път към участъка се е отбил в някое от заведенията в мола. Тук, на паркинга, тя щеше да го види веднага, щом пристигнеше. Запали цигара и набра номера на Елинор, очаквайки да й отговори гласовата поща. Но имаше късмет.
19
На 4 август 2002 г. в селцето Соъм в Кеймбриджшър са убити две десетгодишни момичета, Холи Мари Уелс и Джесика Емс Чапман. През декември 2003 г. Иън Хънтли, пазач в местното училище, е осъден на доживотен затвор за убийствата. За възпрепятстване на работата на полицията е осъдена на година и половина затвор и неговата приятелка, работила като възпитателка в училището, която осигурила фалшиво алиби на убиеца. — Б.пр.