Какъв е ключът към успеха му?
Той предприемал действия всеки ден, докато постигнал целта си!
Когато всеки ден правите нещо, за да постигнете целите си, ще ви става все по-лесно да предприемате следващото действие на другия ден. Причината е, че както и с всичко друго, което правите редовно, предприемането на действия се превръща в навик.
Никой не отива на работа гол и не се удря по челото с думите: „Не мога да повярвам - тази сутрин забравих да се облека!"
Причината е, че сте се обличали, преди да излезете от къщи толкова много пъти, че действието се е превърнало в навик - невропсихологическа програма в нервната ви система.
Когато приложите същата простичка логика към постигането на ГОЛЕМИТЕ си цели, ще откриете, че усъвършенствате навика си за действие. Просто запишете ГОЛЕМИТЕ си цели на място, където ще ги виждате. Всеки ден предприемайте поне по едно действие, което да ви приближи до осъществяването им. Като правите поне по едно нещо на ден за осъществяването на тази цел, ще наберете неудържима задвижваща сила, която ще ви помогне все по-лесно да се придвижвате в посоката, в която желаете.
Използвайте несигурността
Непрекъснато правя неща, които не мога да върша - по този начин успявам да ги направя.
Пабло Пикасо
Вероятно най-голямата грешка, която правят хората и която ограничава увереността и резултатите им в много ситуации, е да чакат, докато се почувстват напълно сигурни, преди да предприемат действия. Но преуспелите хора от различни области се отличават с това, че са развили навика да предприемат действия, преди да се почувстват напълно готови.
Случвало ли ви се е да ви хрумне идея за продукт или услуга, а известно време след това разгръщате списание или влизате в магазин и виждате идеята си осъществена? Разликата между вас и човека, предложил услугата или създал продукта, е простичка - той е предприел действия.
Казвате си, че не сте предприели действия, защото не сте били готови, но си спомнете, че аматьори са построили Ноевия ковчег, а професионалисти са построили „Титаник". Истинската тайна на навика да се предприемат действия е следната:
Наистина успелите хора предприемат действия, преди да се чувстват готови!
Навикът да се предприемат действия е програма в съзнанието, която реагира на непознатото чрез придвижване напред, вместо да ни възпира. Въпреки че не пренебрегва потенциалната опасност, не се и поддава на страха. Вместо да чака сигурност, навикът за действие ви насърчава да съберете информация, а после да се придвижите напред, малко преди да сте готови. След това, когато вече действате, при необходимост ще направите промените, които да гарантират постигането на целта ви.
Навикът да действате не само ще ви помогне да постигнете каквото искате, а ще гарантира, че след като го постигнете, ще се чувствате много по-удовлетворени отпреди. Изследователят на мозъчната дейност Грегъри Бърнс доказа с няколко неотдавнашни експеримента, че противно на повечето очаквания ключът към успеха в живота се крие в чувството на несигурност.
Хората обичат познатото, но получават удовлетворение, когато направят нещо различно. Когато нещата се случват по начин, по който очакваме, тогава мозъкът ни по-малко ги забелязва. Но когато преживеем нещо ново или неочаквано, мозъкът ни се активира и се освобождават големи количества допамин („химичното вещество на мотивацията" в мозъка). След това, когато постигнете целта си, мозъкът ви награждава чрез отделянето на серотонин („химичното вещество на щастието" в мозъка). Това от своя страна повишава мотивацията ви да правите нови неща в бъдеще, физически укрепва молекулярната структура на мозъка ви и увеличава способността ви да изпитвате още по-силно удовлетворение.
Заучена безпомощност
Ако оспорвате ограниченията си, ще докажете, че ги имате.
Ричард Бах
Преди много години в един американски зоопарк имало мечка, която живеела в клетка с дължина около 10 метра. По цял ден тя ходела напред-назад в малката клетка. Накрая събрали достатъчно пари, за да построят на мечката голямо оградено пространство с дървета, скали и водопад. Настъпил денят, в които ограждението било завършено и с кран преместили в него клетката на мечката. Махнали болтовете, с които била сглобена клетката, и мечката пристъпила навън в прекрасния си нов свят.
Какво мислите, че се случило? Дали нашият приятел, мечокът, изживял остатъка от живота си щастливо и доволно с новата си свобода?
За съжаление не. Въпреки че вече живеел сред простор, до деня на смъртта си мечокът продължил да ходи напред-назад и да изминава същия брой крачки, както в малката си клетка.