Изгревът на Аврора #1
Ако трудно сте намерили отряда си
или още го търсите,
значи тази книга е за вас.
Първа част
Момиче, изгубено във времето
1
Тайлър
Ще изпусна Подбора.
„Хадфийлд“ се разпада около мен. Черни дъги от квантови мълнии топят корпуса на кораба. Скафандърът ми пищи, седемнайсет различни аларми се надвикват в нестроен хор, тъпата криогенна камера не ще да се отключи, а в моята глава се върти само тази мисъл. Не че е трябвало да си остана в леглото и да се наспя като хората. Нито че е трябвало да подмина тъпия сигнал за помощ и да поема назад към академия „Аврора“. Нито колко глупаво е да умра по този начин.
Ами не. Сега, когато смъртта ме гледа в лицето, аз, Тайлър Джоунс, отряден командир първи клас, си мисля за едно-единствено нещо.
Че ще изпусна Подбора.
Така де, ясно е, че ако цял живот си полагал усилия да постигнеш някаква цел, е нормално тази цел да е важна за теб. Но повечето разумни хора със сигурност биха сметнали, че реалната опасност да се изпариш в търбуха на древен кораб насред междуизмерното пространство, е малко по-важна от училището. Това казвам.
Поглеждам надолу към момичето, което спи в криокамерата. Косата му е къса и тъмна, с бял кичур на бретона. Лунички. Сив гащеризон. Изражението му е ведро — такива са лицата само на бебетата и на криозамразените хора.
Чудя се как ли се казва.
И какво би рекла, ако знаеше, че рискувам живота си заради нея.
Клатя глава и мърморя под нос през пищящите аларми на скафандъра и измъчения писък на кораба, който се разкъсва на милион горящи парчета.
— Дано момичето си заслужава усилията, Джоунс.
Да се върнем малко назад.
Приблизително четири часа. Знам какво казват — че историята трябва да започне с нещо вълнуващо — но едва ли ще се разтревожите сериозно за мен, ако не знаете какво точно става. Иначе смъртта ми ще е съвсем нахалост.
И така. Преди четири часа. Лежа си аз кротко в спалното на академия „Аврора“. Вперил съм поглед в матрака на Бьоркман — неговата койка е над моята — и се моля на Съзидателя офицерите да ни спретнат някаква симулация: било пожар, било гравитационна авария. Впрочем, едва ли — сигурно ще ни оставят да си починем на спокойствие в нощта преди Подбора. Въпреки това обаче се моля, защото:
а) Макар по принцип да не хърка, сега Бьоркман е отворил дъскорезницата и аз не мога да заспя.
б) Иска ми се татко да е тук и да ме гледа утре, и не мога да заспя.
в) Утре е Подборът и НЕ МОГА ДА ЗАСПЯ.
Не зная защо съм толкова напрегнат. Не би трябвало. Взех всички изпити с отличен. Завърших с най-висок успех в почти всички дисциплини. Влязох в най-високия един процент от всички кадети в Академията.
Тайлър Джоунс, отряден командир първи клас.
„Златното момче“. Така ми викат другите Алфи. Някои го подмятат като обида, но аз го приемам за комплимент. Никой не е работил по-здраво от мен, за да го приемат в Академията. Нито след това. А сега целият този труд ще ми се отплати, защото Подборът е утре, а аз си спечелих правото пръв да избера четирима от петимата за отряда си. С други думи, ще се сдобия с най-добрия отряд в историята на академия „Аврора“.
Защо тогава не мога да заспя?
Проточвам въздишка, измъквам се от койката, навличам униформата си и прокарвам пръсти през русата си коса. С един последен отровен поглед към Бьоркман — поглед, който би трябвало да убива или поне да запушва хъркащи усти, но не прави нито едното — плясвам контролния панел на вратата, излизам в коридора и оставям глупака да си хърка на спокойствие.
Късно е — 02:17 по времето на станцията. Осветлението е намалено, така че да имитира нощ, но флуоресцентните ленти на пода се събуждат под умърлушените ми стъпки. Търся сестра си Скарлет по унистъклото, но тя не отговаря. Чудя си дали да не потърся и Кат, обаче и тя сигурно спи. За разлика от мен.
Минавам покрай дълъг прозорец от пластомана и хвърлям поглед на звездата, около която обикаля станция „Аврора“ — гори си в Космоса отвън и позлатява рамката. В древната земна митология Аврора била богинята на зората. Оповестявала настъпващия ден и отминаващата нощ. После някой кръстил звезда на нейно име, а след това тази звезда дала името си на академията, която обикаля в орбита около нея, и на Аврорския легион, на когото съм посветил живота си.