Тайлър ни гледа поред в очите.
— Ако някой иска да си тръгне, спасителните капсули са на трето ниво. Отивате там и напускате кораба. Никой няма да ви се разсърди.
Скарлет слага ръце на кръста си.
— Майтапиш се, нали?
— Сериозно говоря, Скар. Не знаем какво ни чака на Октавия. Точно такива мисии не влизат в служебната ни характеристика, нито присъстват в рекламните брошури за набиране на кадети.
Тя прекосява мостика, поставя ръце на раменете му и обръща креслото му, така че Тай да е с лице към нея. Двамата не са еднояйчни близнаци, но от толкова близо приликата им е удивителна. Вижда се с просто око, както и несломимата връзка помежду им. Връзка, по-силна от кръвта.
Скарлет се навежда и целува брат си по бузата.
— Аз се записах в Aкадемията заради теб, глупчо, а не заради рекламните брошури.
— Асът пази гърба на своя Алфа — присъединявам се аз.
Тайлър вдига глава, за да ме погледне, и довършва вместо мен:
— Винаги.
Усмихвам се в отговор.
— Винаги.
— Аз не съм нормална — обажда се Зила в последвалото мълчание.
Извръщаме очи към нея. Тя се взира надолу и нервно опипва златните халки на ушите си. Чак сега забелязвам, че на халките висят мънички парчета пица. Къдриците й са като тъмна завеса покрай лицето, а гласът й е много тих.
— Зила? — подканва я Скарлет да продължи.
— Вписвам се единствено в собствения си ум — добавя момичето. — Точно както казахте вие, сър. Аз не разбирам хората. — Вдига глава, за да ни погледне. — Но от всички места, където не се вписвам, тук се вписвам най-малко зле.
Скар се усмихва.
— Че кой иска да е нормален, когато може да бъде интересен?
Зила я поглежда и кимва.
— Ще остана.
Кал надава глас от креслото си до оръжейната конзола. Кокалчетата му са ожулени, а очите му горят, впити в О’Мали.
— Аз ще остана до края на мисията.
— Е, прав ви път — обажда се Финиан. — Колкото до мен, благодаря, но нарушаването на галактическа възбрана ми идва нанагорно. Не възнамерявам всички правителства в галактиката да ми вдигнат мерника заради едно двестагодишно чудо на телекинезата, което ни размята като топки за кебар всеки път, когато някой го фрасне по тиквата. Но иначе ви желая приятно прекарване и успех със самоубийствената мисия, дечурлига!
Струва ми се, че всички сме леко шашнати. Наблюдаваме втренчено как Фин се завърта със стола си, става и закуцуква към вратата под жужащия акомпанимент на екзокостюма си. Като се замисля, не мога да го виня. Той все пак е бетраскан, а нашите неприятности са свързани с Тера. Ако се изниже сега и изиграе картите си добре, току-виж му се разминало…
Финиан се обръща към нас и сочи право към мен.
— Хванахте се, а?
— Какво?
Хили се до уши като пълен тъпак.
— Признайте си. Всичките. Наистина повярвахте, че ще си бия камшика, нали?
Ухилвам се напук на всичко, грабвам Шамрок и го мятам през мостика. Фин не се опитва да го хване, играчката отскача от гърдите му и пада на пода.
— Пълен задник си, Финиан — въздъхва Скарлет.
— Мда — кимва той. — Обаче съм вашият задник. — Прави гримаса. — Не, не, чакай, това не прозвуча добре. Оф. Извинявам се. Теранският ми е втори език и така нататък…
Тайлър се усмихва широко и плъзва поглед по своя отряд. Повечето се познаваме само от броени дни, но вече няколко пъти минахме заедно през месомелачката. Както се очертава, че ще минем и през ада. Истината е, че въпреки всичко не бих заменила своя Алфа за никой друг командир в Млечния път.
— Задай курс към система Октавия, Нула.
Козирувам с усмивка.
— Слушам, сър.
Почти сме стигнали до гънковия портал на Октавия, когато „Белерофонт“ открива стрелба по нас.
През последния час Принцепсът упорито изпраща искания за връзка, но Тай нареди на Скарлет да не отваря канал. Тук е достатъчно шумно и без заплахите на ГРА. Вече двайсет минути всичките ни бордови системи вият на умряло, местният маяк ни предупреждава, че приближаваме система под галактическа възбрана, че навлизането в космическото пространство на Октавия е „изключително опасно“, може да завърши с „катастрофални последствия“ и „представлява нарушаване на галактически закон, описан в договора от Вердуум IV и подписан от дрън-дрън-дрън“.