Добрата новина е, че сме се добрали дотук живи и здрави.
Лошата е, че „Белерофонт“ ни гони по петите.
Разрушителят минава през прореза като прилеп от ада и изстрелва нов залп ядрени торпеда. Може и да са имали планове за О’Мали, но сега явно са решили да ограничат щетите и да ни видят сметката по най-бързия начин, а най-странното е, че не намирам никакво обяснение за тази драстична промяна в поведението им — ако се съди по данните на екраните ми, Октавия си е съвсем нормална система. Не забелязвам нищо, което да си струва да крият или пазят на всяка цена — нищо, заради което да се откажат от Аврора.
Наближаваме и третата планета в системата изглежда като по учебник — стандартно парче скала от клас М. Синьо-зелени континенти и синьо-зелени океани. Океаните заемат седемдесет и четири процента от повърхността й. Четири основни континента, отлична температура, изобщо… пълна скука.
Така че защо, мътните ги взели, искат да я скрият от…
— Сър. — Зила вдига глава от своите екрани и поглежда първо към Аврора, а после и към Тайлър.
— Какво има, легионер? — пита той.
Зила праща на централния дисплей сканирано изображение на континента под нас. И там, сгушени в тучна долина край извитата панделка на бистра река, виждаме няколко десетки сгради — трийсет или четирийсет на брой.
— Това е Бътлър — прошепва Аврора. — Първото селище на октавийската колония.
Е, значи е вярно. Тук е имало селище. На тази планета са живели хора. Семейства. Деца. А после нещо се е объркало и вече двеста години разузнавателната агенция, висшият ешелон на Теранския отбранителен флот, се опита да го скрие.
— Гадни лъжци — прошепвам аз.
Поглеждам към изображението на разрушителя зад нас, а после насочвам вниманието си към Тайлър. Чакам заповеди. Той сметна, че ГРА няма да ни нападнат заради Аврора, и сгреши. Което ни поставя в крайно неприятна ситуация — да надбягаме кораб, който е по-бърз от нас, или да влезем в сражение, което не можем да спечелим. Вече сме близо до Октавия III, но оръжейната система на „Белерофонт“ ни е взела на мушка и батареите му са готови за нова атака. Сякаш това не ни стига, а имаме и спад в мощността — явно попадението в машинното е повредило реакторното ни ядро. Вярно е, че съм страхотен пилот, но може би дори аз не съм достатъчно добра, за да извъртя този номер.
— „Белерофонт“ иска връзка — докладва Скарлет.
Тайлър въздъхва и плъзва поглед по мостика. Знам какво се върти в главата му — страх го е за нас, разочарован е от себе си. Вече сме толкова близо до Октавия III, че виждам с просто око завихрените облаци в атмосферата и назъбените очертания на океаните под тях. Аврора се е изправила и гледа втренчено изображението с колонията на централния дисплей. Мястото, където е трябвало да прекара остатъка от живота си.
Почти успяхме. Почти я доведохме у дома. А сега излиза, че вярата на Тайлър не е била достатъчна. И че пътуването ни е достигнало своя край.
— Отвори канал за връзка — нарежда той на Скарлет.
Образът на Принцепса се появява на централния дисплей, белият му шлем е безлик, а гласът му — мъртвешки и металически.
— Легионер Джоунс. Това е последно предупреждение. Ако не изключите незабавно двигателите си, ще бъдете…
Звук от експлозия заглушава сигнала и образът на дисплея се обръща в снеговалеж. Чувам вой на аларма по връзката, друга писва на нашия мостик. Местя погледи по екраните си и се опитвам да навържа данните в нещо смислено.
— Докладвай, Кат! — излайва Тайлър.
— „Белерофонт“ е… подложен на атака?
— От кого?
Клатя глава.
— Засичам поне половин дузина енергийни сигнатури, но радарът не ги прихваща. Скенерите също са безполезни.
— Камери?
Пращам образ от задните камери към дисплея. „Белерофонт“ е ударен лошо при левите двигатели и от пробойните изтича охладител. Наобиколил го е рояк от десетина изящни кораба с форма на полумесец, едва различими в космическия мрак. Черни са от носа до опашката, а пилотите им ги държат под такъв ъгъл, че почти не остава повърхност, която радарите да засекат. Ударили са изневиделица и свирепо — плазмените им оръдия топят корпуса на разрушителя и превръщат метала в пара. Не мога да преценя дали сме се спасили като по чудо, или току-що сме затънали още по-надълбоко в говната.