— Трябва да го погледнем от добрата страна, Кат — съскам през зъби.
— О, я стига — отвръща тя и косият поглед, кривата усмивка и съскането отиват по дяволите. — За всички е ясно, че Тай го ограбиха. Той е най-добрият Алфа в нашия випуск, с най-много награди и отличия. А сега какво — набутаха му боклука и издънките, дето никой друг отряден командир и с ръкавица няма да пипне.
— Не че искам да наливам вода в мелницата на бездруго високото ти самочувствие, Кат — изричам аз с въздишка, — обаче ти си най-добрият Ас в Академията. Трудно ще минеш за „боклук“ или „издънка“.
— Мерси — подсмихва се самодоволно тя. — Имах предвид теб и другите.
— О, спри. — Притискам ръце към гърдите си. — Късаш ми сърцето.
— Опа. Прегръдка?
— Целувка.
— Но този път без език.
Катрин Бранок е моя съквартирантка тук, в академия „Аврора“. Тя е Ин-ът на моя Ян. Полупразната чаша на моята полупълна. Ментовият шоколадов бонбон на моя ягодов пълнеж. Освен това е най-старата ни приятелка — на мен и Тайлър. Тай я бутна през първия ден в детската градина и за награда тя му строши стол в главата. След като прахолякът се слегна, стана ясно, че братчето ми се е сдобило с хубав малък белег на дясната вежда — сякаш не му стигат убийствените трапчинки — и с приятел, чиято лоялност не подлежи на съмнение.
Тя грам не си пада по него, в случай че се чудите.
— Онова момиче, О’Мали ли беше… — продължава Кат. — Престояло е в Гънката двеста години. Шефовете трябва да закичат Тай с медал, задето го спаси, а не да го насаждат с екип от безнадеждни тъпанари.
— Чак пък безнадеждни? — казвам аз. — Имаш късмет, че съм такава закоравяла вещица. Иначе би съществувала далечната възможност да реша, че не е изключено да си ми наранила чувствата.
Кат се мръщи.
— Аврорският легион е най-добрият ни шанс да внесем някаква стабилност в Млечния път. Каква полза ще има от нас с отряд от откачалки, лентяи и опипвачи на гремпове?
— Че кой пък опипва гремпове?
— Чувала съм слухове…
— Говориш небивалици.
— Тя е права — обажда се Тайлър.
С Кат поглеждаме към брат ми. Спрял е на място и гледа към градината долу. Прилича на татко. Макар че се старая да поддържам на ниво репутацията си на кучка от световна класа, истината е, че сбръчканото ми черно сърчице се свива от нещо като болка.
— Напълно е права — въздъхва отново Тайлър.
— Права съм, и още как — ръмжи Кат. — Трябва да говорим с Де Стой. Да подадем официална жалба. Ти си заслужи онези точки, Тай, и не е честно да…
— Имах предвид, че Скарлет е права — прекъсва я той.
— Кой, тя…?
— Кой, аз…?
Тайлър се обръща към нас, обляга се на парапета и скръства ръце на гърдите си.
— Изобщо не трябваше да ходя в Гънката. Грешката си беше моя.
— Тай, ти си рискувал жи…
— Не, Кат — прекъсва я повторно той, вперил очи в най-добрата си приятелка. — Знам, че си имала богат избор и никога няма да забравя, че си решила да останеш в моя отряд. Но Подборът приключи. Няма да е честно да настоявам за специално отношение. Ще трябва да се примиря и толкова.
Въздишка.
Познай пътя.
Посочи пътя.
Поеми по пътя.
Така постъпват всички добри водачи според нашия татко, великия Джерико Джоунс. И тези думи са се превърнали в кредо на нашия Тайлър. Заради тях той цял живот се грижи за мен и за всички останали. Заради тях кандидатства в Академията, заради тях реши да се включи в легиона. Обикновено, щом го чуя да ги изрича, ми иде да го сритам в набожния задник, но от време на време тези думи ми напомнят колко много обичам малкия смотаняк.
Тайлър си поема дълбоко дъх и кимва на някакви свои си мисли.
— Легионът има благородна цел, а в галактиката живеят хора, които се нуждаят от нас, а няма как да им помогнем, като седим тук и се вайкаме. Пък и най-добрият пилот в легиона все пак е в моя отряд. — Усмихва се на Кат и я облъчва с двойна доза трапчинки. — И това е нещо, нали?
Кат побутва въображаема фуражка.
— Направо съм страховита, ако ме питаш.
Тай обръща поглед към мен.
— А и дипломатът ми не е крайно некомпетентен.
— Уважавай по-възрастните, братле.
— По-голяма си само с три минути, Скарлет.
— Три минути и трийсет и седем цяло и четири секунди, малкият.
— Знаеш, че не ми е приятно да ми викаш така.
— Иначе защо ще го правя? — Все пак се изправям бавно, изпъвам снага и козирувам. — Легионер Скарлет Изобел Джоунс се явява на служба, сър.