— Все едно. Още ли съществуват?
— Измрели са — отговаря Кат. — Какъвто ще бъдеш и ти в най-скоро време.
— Много смешно, Нуличке. Питам, щото звучи като измислица. Признайте, че е нелепо. Така де, космати човечета, които летят с космически кораби и ДНК-то им е почти като вашето? — Пръхтя многозначително. — Няма начин. Измисляте си.
И точно тогава едно ръмжащо, покрито с черна козина хуманоидно създание с криви жълти зъби, на които би завидял всеки средностатистически ултразавър, изскача с врясък от шубраците и се мята право към моето лице.
31
Ари
Фин пада на земята, яхнат от най-голямото шимпанзе, което някога съм виждала. От очите на животното извира плътна зеленина, гърбът му е покрит с плетеница от красиви цветя, а когато отваря уста да изреве предизвикателно, зървам червеникаво-зелени листа, полазили навътре в гърлото му.
Обзема ме пълен ужас. Шимпанзето стоварва две ръце върху визьора на Фин, веднъж, два пъти, и главата на бетраскана отскача от земята. Кал вече е насочил пушката си към животното, но то, сякаш усетило какво означава това, награбва Фин за раменете, търкулва се заедно с него — нашата Гайка е като парцалена кукла в ръцете му — и го използва вместо щит.
— Махнете чампито от мен! — вие Финиан.
— Аее’на до сетаела! — изплюва Кал, пада на колене и започва да рита трескаво. Вкаменена от ужас, аз си давам сметка, че лианите край него са се увили около глезените и пушката му и го влачат по-далеч от звяра. От гърлото ми се откъсва вик, Скарлет притичва до мен и започва да стреля с бластера си по растенията.
Вместо да стреля по шимпанзето — трудно е да го уцели, без да нарани Фин — Тайлър го рита силно в главата. Животното отхвърча настрани с врясъци и Кат стреля. Ярка светлина, последвана от нов злокобен писък — Кат явно го е уцелила, но това изобщо не го спира. Шимпанзето скача на крака и отново се мята към Фин, врещи ли, врещи, а Зила прави крачка напред, стиснала с две ръце пистолета си, и само чака нападателят да й падне на мушката.
Скарлет още стреля по лозите, които държат Кал, а аз се опитвам да разкъсам онези, оплели краката му. Погледите ни се срещат, мигът е дълъг и напрегнат. Много неща останаха неизказани след признанието му в корабния лазарет и сега изтръпвам от ужас при мисълта, че може би никога няма да си ги кажем. Чувам вик и се обръщам рязко. Фин изхвърча от мелето, сякаш някой го е изритал с все сила. Пада лошо, нещо в костюма му изпуква зловещо, а аз хуквам към него, прихващам го под мишниците и го влача настрани.
Животното връхлита Тай и той полита на свой ред — татко все ми повтаряше, че шимпанзетата са четири пъти по-силни от хората и винаги трябва да имаш едно наум, когато работиш с тях. Тай се стоварва тежко на земята и Кат крещи името му. Стреля отново с бластера си и създанието насочва гнева си към нея, замахвайки с обрасли ръце и раззинало жълтите си зъби. Кат пада с вик, търкулва се, спира на хълбок и остава да лежи неподвижна.
— Стреляй, Съзидателят да те тръшне! — крещи Тай на Зила, която все така обикаля бавно в кръг, спира, връща се крачка назад и после напред в опит да се прицели така, че да не нарани някого от нас.
Аз вдигам ръце с трескавата надежда да призова онова, което ни е помагало и преди. Въздухът около мен потрепва. Зад очите ми се нагнетява тихо жужене. Мислите ми обаче са в пълен хаос, съзнанието ми се гърчи и ми крещи да си плюя на петите, да зарежа приятелите си и да се махна — да се махна от това място, за да се спася.
Създанието се обръща към мен и въпреки зеленината в очите му, аз знам, че ме гледа, знам, че ме вижда. Оголило зъби, то врещи и се мята право към гърлото ми.
Тогава Кал надава рев, а лицето му е неузнаваемо зад визьора на шлема. Зарязва оплетената си в лози пушка, измъква някак краката си от капана на лианите и се хвърля срещу звяра с голи ръце.
Събаря го, преди съществото да ме е докопало, и двамата се търкулват на земята. Кал успява да свие колене пред гърдите си и да опре ботуши в гърдите на звяра. Ритва с всички сили и крясва на Зила, щом шимпанзето изхвърча във въздуха.
И Зила не чака втора покана.
БАМ!
Главата на животното просто… изчезва. За сметка на това във въздуха се пръсват хиляди миниатюрни спори, които вятърът завихря около нас, а обезглавеното тяло пада с трясък на земята.
Кат скимти, свита на кравай, и Тай куцука към нея. Зила обаче е по-бърза от него — никога не съм я виждала толкова припряна — хързулва се на колене и вади в движение медкомплекта от раницата си.
Кал е коленичил над останките от звяра и се мъчи да си поеме дъх. Аз помагам на охкащия Фин да се надигне на четири крака, като собственото ми сърце всеки миг ще изскочи. Скарлет е изгорила живите лози на пепел. Ръцете й треперят, но тя стиска бластера и се върти бавно, готова да стреля отново, ако друга част от пейзажа реши да ни нападне.